Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Войната се разраря! Човек на Нинова скочи на Радев: Служебният кабинет срива икономиката
  • Новини

Войната се разраря! Човек на Нинова скочи на Радев: Служебният кабинет срива икономиката

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
slsbuasjbasj.jpg

Икономическите интереси на президентството или идеята, че всички трябва да слугуват на Радев стоят зад разлома между него и кабинета на Четворната коалиция.

Това заяви пред Би Ти Ви бившият началник на кабинета на държавния глава (2019 – 2020 г.) и началник на кабинета на бившия вицепремиер Корнелия Нинова Калоян Методиев.

„Това, което служебният кабинет правят в държавата – сриват икономиката, защото нямат компетенцията да я управляват“, допълни той.

Методиев коментира емоционално: „Денонощно се сменят хора. Влизат с наказателни бригади като еничерски корпус с готови документи. Призовавам всички да им се съпротивляват. Каква работа има служебният кабинет на третия ден да обяви, че ще строи нов затвор? Служебният кабинет трябва да прави изборите по конституцията.

Кой му е дал мандат на служебния кабинет да купува за милиарди нови самолети? Кой смята, че служебният кабинет трябва да определя за няколко медеца съдбата на хората?“.

„Противопоставяйте им се, Конституцията е зад вас! В България в момента е пълзящ преврат. Вървят процеси по овладяване на силовите структури и икономиката“, предупреди Калоян Методиев.

Той обясни и напускането си на президентството:

„През лятото на 2020 г. той реши да свали Корнелия Нинова. Подкрепата беше за другия кандидат. Цялата администрация и кръгът „Румен Радев“ стоеше зад това. И аз трябваше да реша на чия страна да застана“.

„Има администрация, която си е професионална. Тук се жонглира от сегашния министър на икономиката с едни абсолютно фалшиви и манипулативни „бомби“. Едно редовно правителство за това е избрано, идват политически партии през изборите, дава им се доверие“, защити Методиев вече бившата си шефка Нинова в качеството й на министър на икономиката.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След тежък удар: Мъжът на Мис България с три кръвоизлива в мозъка
Next: Ген. Венцислав Мутафчийски накара цялата България да настръхне с думите си

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.