Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Войната се разраства? Путин праща на Беларус ядрени ракети
  • Новини

Войната се разраства? Путин праща на Беларус ядрени ракети

Иван Димитров Пешев юни 27, 2022
belaruaruputut.jpg

Русия ще достави през следващите месеци в Беларус ракети, способни да носят ядрени бойни глави, каза президентът Владимир Путин в събота, когато прие беларуския лидер Александър Лукашенко.

„През следващите месеци ще доставим в Беларус тактически ракетни системи „Искандер-М“, които могат да използват балистични или крилати ракети, в техните конвенционални и ядрениим версии“, каза Путин в ефира на руската телевизия в началото на срещата си с Лукашенко в Санкт Петербург.

Той също така Путин предложи да модернизира военните самолети на Беларус, за да ги направи способни да носят ядрени оръжия, на фона на растящото напрежение със Запада заради Украйна.

„Много Су-25 (самолети) са на въоръжение в беларуската армия. Те могат да бъдат модернизирани по подходящ начин“, каза руският лидер.

„Тази модернизация трябва да се извърши в самолетни заводи в Русия и съответно да започне подготовката на кадрите“, добави той, след като Лукашенко го помоли да „адаптира“ самолетите. „Ще се договорим как да постигнем това“, каза Путин.

Путин няколко пъти споменава ядрените оръжия, откакто страната му започна военна операция в Украйна на 24 февруари, което се приема като предупреждение към Запада за ненамеса.

Миналия месец Лукашенко каза, че страната му е закупила от Русия ракети „Искандер“, способни да носят ядрено оръжие и зенитни противоракетни системи С-400.

По време на разпадането на СССР Република Беларус беше осмата в света по запаси от ядрени оръжия. След краха на Съветския съюз Минск се отказа от ядреното оръжие. Четири дни след руската инвазия в Украйна обаче в Беларус се проведе референдум, на който мнозинството от гражданите одобри решението страната да се откаже от статута си на неядрена държава и да може да приема за постоянно ядрени оръжия и руски военни части.

Промените в конституцията от 27 февруари 2022 г. бяха приети с подкрепата на 65 процента от гласовете, сочат официалните данни. Те позволяват разполагането на ядрени оръжия на територията на Беларус за първи път след разпадането на Съветския съюз.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Благой Георгиев се ожени отново! Ето красивата булка и младоженеца
Next: Баба и внуче преживяха страшен кошмар в гората край Батак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.