Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вой на сирени огласи цяла България, стотици полицаи и пожарникари сведоха глави
  • Новини

Вой на сирени огласи цяла България, стотици полицаи и пожарникари сведоха глави

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
sireireienbgga.jpg

Вой на сирени от патрулни автомобили огласи редица градове в страната точно в 13 ч. в петък. Акцията, в която се включиха полицаи и пожарникари, бе организирана в памет на двамата полицаи, загинали при жестоката катастрофа в Бургас, предава sofia24.bg.

Униформени се събраха на възлови места в София, Бургас, Благоевград, Пловдив, Асеновград и други градове в страната.

Близки и приятели на загиналите в катастрофата с автобус полицаи са оставили цветя близо до мястото на трагедията. Днес в града е обявен ден на траур.

А д-р Светослав Тодоров разказа за случай, в който единият от загиналите – Йордан Илиев, e помогнал на дете със забита ножица в черепа, съобщава БТН.

Не изпускай тези оферти:

„Той осигури безопасния транспорт с линейката, беше на смяна и тогава с колегата си осигуриха екскорт, за да не се забавят излишно“, спомня си д-р Тодоров.

Областният управител на Бургас Мария Нейкова изрази съболезнования на близките на загиналите полицаи. Тя коментира и съоръжението по границата, като обясни, че миналата година е имало компрометирани места. „Имаше заявка, че ще се положат всички усилия за справяне с проблема. Това не може да продължава така. Просто трябва
наистина да се прилага цялата строгост на закона, за да може всички виновни за това събитие да получат съвсем заслужено наказание“, каза Нейкова.

„Самоотвержеността на полицаите плаща цената на корупцията, с която каналджиите въртят своя трафик“ заяви в Бургас президентът Румен Радев, който участва на поклонението за двамата загиналите двама полицаи в града, предаде БНР.

Той посочи, че гибелта на униформените е следствие от дългогодишната безнаказаност на хора, които организират и закрилят нелегалния трафик на мигранти в страната и в Европа.

Двамата служители на Първо районно управление към МВР-Бургас – Йордан Илиев, старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ и Атанас Градев, командир на отделение в сектор „Охранителна полиция“, загинаха вчера рано сутринта при изпълнение на служебния си дълг, докато се опитваха да спрат автобус с нелегални мигранти.

На фона на нарастващия мигрантски натиск прокуратурата и МВР трябва да са безкомпромисни с каналджиите, настоя държавният глава.

„Очаквам и засилване на предприетите мерки за усилване на охраната на българската граница и недопускане на подобни случаи за в бъдеще. Като организация, съвременни технически средства и укрепване на оградата, и най-вече условия на труд и мотивация на личния състав“, заяви държавният глава.

Той изказа съболезнования на семействата, на близките и на колегите на загиналите служители на МВР.

„България загуби двама доблестни полицаи, отдадени до край на своя дълг в името на законността и сигурността на българските граждани. Те са чест и пример за всички нас“, каза още Румен Радев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути: Ето какво се случва с каналджията, прегазил и убил двама бургаски полицаи
Next: Извънредно! Поне двама души са убити в Нова Загора при масов бой

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.