Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Времето: Отново иде снежен мор: Климатологът Матев посочи дните с виелици
  • Новини

Времето: Отново иде снежен мор: Климатологът Матев посочи дните с виелици

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
sdfhdjfhfhnjrthrthr.png

Свидетели сме на съществено затопляне, което ще продължи и през следващите дни, но след това времето обръща палачинката и идва студ. Той ще ни бъде донесен от нов циклон. Това каза пред „Телеграф“ климатологът Симеон Матев.

Днес вятърът ще се усили от югозапад и топлото ще обхване цялата страна.

„Температурите на 1 декември ще бъдат с максимални стойности между 12 и 18 градуса. Подобни температури ще имаме и в събота. Това ще протича на фона на разкъсана облачност, но няма да вали“, обясни климатологът.

Обрат

Промяната във времето ще започне от събота следобед и ще завърши в неделя, когато от северозапад ще започне да нахлува студен въздух и температурите ще започнат да се понижават.

„В Западна и Централна България температурите ще бъдат 5-10 градуса, в Източна все още ще е топло, до 12-13. Ще превалява дъжд, като по-съществени количества ще има в Северна България“, заяви той.

През нощта в неделя срещу понеделник на места в Североизточна България, Добруджа, Лудогорието и в планинските части на Западна България дъждът ще премине в сняг.

„За разлика от миналия път този път значителни снеговалежи са много малко вероятни, т.е. няма да имаме снежен апокалипсис отново“, обеща Матев.

По думите му във вторник ще има затишие – спокойно време, придружено с мъгли в сутрешните часове и отрицателни температури преди обед, а следобед те ще бъдат между 4 до 9 градуса.

В сряда също се очаква да започнат превалявания от дъжд и сняг, като те ще бъдат по-съществени в Южна България.

„Циклонът, който ще бъде в средата на следващата седмица, още не е ясна траекторията му на движение. Ако центърът му е малко по на север, ще вали по-сериозно, ако мине през Гърция, ще засегне само Южна България“, каза той.

Сняг

През втората половина на първата десетдневка на декември не се очакват снеговалежи, прогнозира Матев. „Динамика в началото на месеца, успокояване през периода 8-12-и и нова динамика в средата на месеца“, обобщи климатологът.

Според него за празника на студентите времето ще е по-спокойно, но дали това ще се случи, зависи от това как ще премине очакваният циклон в средата на идната седмица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вcички poдeни мeжду 1950 и 1990 г., нe зaбpaвяйтe дa пpoчeтeтe тoвa
Next: Страшна чистка на предатели тече в ГЕРБ! №1 в черния списък е…

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.