Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Времето се обръща! Сняг връхлита България до часове, ето къде ще вали
  • Новини

Времето се обръща! Сняг връхлита България до часове, ето къде ще вали

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
sqasnasgasgasg.jpg

Минималните температури днес ще са 7°-12°, максималните 15°-20°, малко по-високи в североизточните райони. В София минималната ще е 8°, максималната – около 15°. Това сочи прогнозата на дежурния синоптик Боряна Маркова в сайта на НИМХ.

Атмосферното налягане ще се задържи по-ниско от средното за месеца.

Над планините облачността ще е значителна. На места в масивите от Западна България ще има слаби валежи от дъжд, по-най-високите части на Рила и Пирин – дъжд и сняг. Ще бъде ветровито, с умерен до силен вятър от юг-югоизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 11°, на 2000 метра – около 5°.

Над Черноморието облачността ще значителна. Ще духа умерен вятър от изток-югоизток. Максималните температури ще са 17°-18°, колкото е и температурата на морската вода. Вълнението на морето ще бъде 3-4 бала.

Не изпускай тези оферти:

Слънцето в София изгрява в 7 ч. и 7 мин. и залязва в 17 ч. и 12 мин. Продължителността на деня е 10 ч. и 5 мин. Луната в София залязва 4 ч. и 39 мин. и изгрява в 16 ч. и 23 мин. Фаза на луната: два дни преди пълнолуние.

„Рязко намаляване на температурите и валежи от дъжд и сняг се очакват след 10 ноември. Тогава в населените места ще вали дъжд, а по-високите полета – сняг“. Това заяви синоптикът Петър Янков пред България Он Еър.

По думите му ноември ще започне със слънчево време, а валежите, които се очакват около 5 ноември, бързо ще отминат. Те ще бъдат в Източна България.

„Вече ни очаква слабо понижение на температурите, леки превалявания имаше в крайните западни части на страната и по Черноморието. През деня времето ще се задържи облачно в източните и югозападните райони, където в планините ще превали слабо.

Температурите ще бъдат между 20-25 градуса. През почивните дни ще има повече слънце с температура между 18-22 градуса в южните райони“, заяви синоптикът.

В първия уикенд на ноември над Адриатическо море ще се оформи област с ниско атмосферно налягане. Очакваните валежи обаче ще засегнат предимно държавите от Западните Балкани и Гърция. Това заяви синоптикът Николай Василковски по NOVA.

Облачността ще се задържи значителна над почти цялата страна. В светлата част на деня валежи няма да има. Ще се усили вятърът от юг-югозапад, като в планините скоростта на поривите ще е над 100 км/ч. Температурите сутринта ще се колебаят около 10 градуса, а следобед – в интервала 20-25 градуса с по-високи стойности в Източна България.

Валежи се очакват в неделния ден, но те ще са концентрирани най-вече в западните и южните райони на страната. В рамките на денонощието ще се извали с тенденция облаците да започнат да се разкъсват. Температурите през деня ще са по-ниски, особено в районите с валежи. В ранния следобед термометрите ще се колебаят между 16 и 21 градуса.

В понеделник валежите ще са оскъдни и предимно около планините на Запад. Около средата на седмицата сутрините ще са мъгливи. Облачността ще се разкъса и слънцето ще се покаже. С приближаването на почивните дни вероятността за валежи отново ще се повиши. Очертава се нахлуване на нова порция студен въздух – вятърът ще е със силни, студени пориви, а валежите по-високо в планините ще са от сняг.

От понеделник нататък обаче времето ще е осезаемо по-хладно. Сутрините ще стават все по-студени, а през деня термометрите ще се движат до максимум 16-17 градуса, до 20 в традиционно по-топлите части на страната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бил е отчаян! Мъж се хвърли под влака в Пловдив, загина на място
Next: Синоптик предупреди: Радвайте се на хубавото време, че иде голяма беля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.