Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Времето се променя: Василковски обяви кога идва студ и дъжд
  • Новини

Времето се променя: Василковски обяви кога идва студ и дъжд

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
sdfhdsfghfgjfgj.png

Климатът се променя и това няма да подмине България.

Вече усещаме, че септември си е летен месец, съвсем подходящ за плаж до самия си край.

Октомври също ще започне с летни температури, стана ясно от прогнозата на Ники Василковски по Нова тв.

Отново районите над Италия и западно от нас са под влияние на мощен циклон, носещ проливни дъждове и силни ветрове.

Количеството но валежите ще достигне 200-300 литра на кв.м, но този път за по-дълъг период. Покрай развитието му в Средиземноморието облачността ще е динамична, по-плътна в южната половина на страната. В Румъния доста райони пострадаха от мощни бури с ураганен вятър и наводнения, но няма данни за пострадали хора.

Лошото е, че това се случва все по-често, отбеляза Василковски прид Виктор Николаев и Мира Иванова .

Говорихме за Средиземно море, наблюдаваме едно повишаване на средните температури на морската вода.

Това води до по-интензивни изпарения и в резултат от всичко това са проливните валежи и супер бури.

Тези явления ще ни спохождат все по-често заради глобалното затопляне на атмосферата.

 

В хода на седмицата валежите у нас ще са предимно на юг и на изток, но по-интензивни в районите близки до границата ни с Гърция.

Там с голяма тревога очакват настаняването му над страната, особено след скоро преживените наводнения от подобен такъв, който причини огромни щети преди няма и месец.

Все пак октомври е есенен месец и най-после ще дойде хлад и дори студ.

Температурите остават високи като за този период от годината и така ще бъде до около 7-8 октомври.

Тогава дневните температури ще бъдат около 15-20 градуса.

Тогава се очакват и първите слани заради по-ниските нощни стойности.

До края на седмицата силния вятър ще отслабне и ще бъде по-спокойно по морето.

Максималните температури ще паднат до около 10 градуса в средата на октомври.

Минималните ще приближат нула градуса.

Не е изключено тук там да превали слаб сняг.

Дъждове ще има през целия месец.

Покрай потока от заредени частици от север магнитното влияние е доста силно в момента.

 

Над нашата страна са се настанили магнитни бури и по-чувствителните хора усещат влиянието им.
Аз магнитните бури ги усещам, сподели в ефир Василковски. Неспокойно ми е, не мога да карам съсредоточено. Може би доста хора се чувстват по подобен начин.

Според прогнозите преходът към по-студено време ще стане плавно и поне до средата на месец октомври ще се радваме на приятно есенно време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бясна гонка край Пловдив, полицаите се видяха в чудо
Next: Отново бесен екшън! Всичко започна на АМ Тракия и завърши в София

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.