Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да разбере какъв човек е Стоичков от моята уста, обяви Стилиян Петров
  • Новини

Време е България да разбере какъв човек е Стоичков от моята уста, обяви Стилиян Петров

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
sdfvdfvfdbgfghjgfjhgjhg.png

Кадри бТВ: Време е България да разбере какъв човек е Стоичков, обяви Стилиян Петров

Стилиян Петров разчувства всички българи.

 

Легендарният ни футболист бе гост в „120 минути“ по бТВ и водещият го върна към битката с левкемията преди 11 години.

 

Светослав Иванов показа снимка на Стилиян и малкия му син в болницата.

„Беше на 6-ия месец от болестта ми, а през първата година лечението беше доста интензивно“, спомни си Стилиян.
„Моля, обърнете внимание на изражението, на твоето и на твоето дете, защото той този миг е много силен“, продължи журналистът.

 

„Доста хора не не осъзнават през какво преминаваш, когато се бориш за живота си, тогава осъзнаваш най-важните неща в живота, кое е важно, кое трябва да оценяваш, най-малките неща“, каза Стилиян.

 

„Това беше един от моментите, когато аз нямах правото и да виждам семейство си, единствено моята съпруга беше до мен, която е опора в живота ми. Съпруга, която лоялна и с невероятни човешки качества.

Съпруга, която може би изостави нейния си живот, живота на децата, затова аз да оцелея.

Това е един от моментите, в който може би за първи път видях децата си“, върна се назад в неприятния си период от живота Петров.

 

Той уточни, че през първите няколко месеца на лечението нямал право да се вижда с хора, особено с децата му, защото те носели вируси и бактерии, а неговата имунна система била слаба.

„Какво им каза, защото според мен ти си се опитвал да ги успокоиш, да ги накараш да вярват, да не губят. Имаш ли момент, в който осъзнаваше колко трудна битка е това“, попита Светослав Иванов своя гост.

 

„Бях на ръба психически от самото. Спомням си, с моята съпруга, когато обявиха диагнозата, след това имаше 24 часа, когато трябваше да изчакаме повторните изследвания от костния мозък, който трябваше да потвърди тази диагноза. Това може би беше най-дългата нощ в живота ни. Не мигнахме и двамата, имаше толкова много въпроси, които се задаваха, но много малко отговори“, призна Стилиян.

 

„Знаеш ли кое е най-лошото, че когато си баща и съпруг, трябва да показваш съвсем различно лице. Да показваш, че си този, който води, че ти се смелия, че ти имаш вярата, че ти си силния, но аз съм имал моменти и когато съм плакал, когато съпругата ми бе моята опора и ме е подкрепяла във всяко едно отношение. Опитвахме се пред децата да не го споделяме, да не говорим за тези неща и всеки път, когато идваха в болницата, се опитвахме да ги разведряваме с различни неща. Дори и за малкото време, които имахме време да прекараме заедно“, каза още Стилиян Петров.

Последният каза и още силни думи за своята съпруга Паулина.

 

„През първата година на лечението тя спеше до мен в стаята ми на едно ъглово легло. Хранеше се с моята храна. Уникална е като съпруга, с нея сме също като деца и приятели, и взаимно се допълваме“, добави една от иконите на родния футбол.

Иванов опита да върне Стилиян към болеста и с друг фотос от болницата, като допусна, че в този момент му съобщават, че е оздравял.

 

Стенли обаче го опроверга.

„Тук ми пеят „Честит рожден ден“. Всички се бяха събрали, но някои моменти не ги помня заради вливанията. Но ми дадоха кураж, и мъжество да продължа битката, както и всички други хора“, уточни Петров.

Стилиян говори и за мача на Надеждата, който той организира на 6 септември от 17 часа.

Светослав Иванов разкри, че срещата ще се предава пряко по BTV ACTION и поиска да разбере кои са големите звезди, които ще участват и веднага ли са приели поканата.

„Ще дойдат Рой Кийн, Робер Пирес, Юри Джоркаеф, Ашли Ънг, от българските звезди Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Мартин Петров и много други. Приеха веднага, дори не трябваше да им обяснявам за какво е, какво точно трябва да се прави. Те знаят моята мисия. Ще ви дам един пример. Христо Стоичков, един от най-големите български футболисти, просто не ми даде да му обясня за какво става на въпрос, какви са дейтайлите около мача, кога трябва да се пътува. Единственото, което ми каза, беше: 6-и, колко часа, там съм. Така реагираха и другите звезди“, каза Стилиян Петров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина ли е, че средната брутна заплата в България е такава?
Next: Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.