Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да разбере на колко години е месото в колбасите
  • Новини

Време е България да разбере на колко години е месото в колбасите

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
kgdskgdfkgbkdfkhgfhgf.png

„България е най-големият вносител на дълбоко замразено месо и се използва в преработвателните
предприятия за колбаси“, заяви пред БГНЕС председателят на Съюз „Обединени български
животновъди“ Бойко Синапов.

Той даде пример с Германия, където дълбоко замразено месо над 6 месеца не се
преработва в преработвателните предприятия за колбаси.

 

„Там това нещо категорично е заявено по техните закони, които те спазват, т.е.
този продукт дълбоко замразен отива вече за кучешка храна и т.н. Не знам защо
бях неправилно разбран от министър Кирил Вътев.

 

Никъде не съм казал, че в България дълбоко замразеното месо се продава като прясно“,
каза той. А дали има внос на дълбоко замразено 10 или 20-годишно месо, Синапов
няма как да знае.

Председателят на обединените животновъди подчерта, че през 2022 г. са заклани 3 хил. български животни в месокомбинати, което определи
като спешно, затова е и сигурен, че преработвателните предприятия, които произвеждат
колбаси, работят с дълбоко замразено вносно месо. Синапов е категоричен, че е недопустимо и обществото да бъде заблуждавано по
отношение на сухото мляко, което се продава като прясно. „Или да се правят млечни
продукти от сухо мляко и палмови масла и да казваме, че няма проблем“, добави
той.

 

На въпроса разговарял ли е с БАБХ или с други институции, Синапов отговори: „В
нашите правомощия ние само питаме. Разговаряли сме многократно. Искали сме съдействие
многократно. Но вие виждате – най-високата точка в момента на управлението на
БАБХ и други подинституции, се ръководят от министъра на земеделието. Виждате
какво е държанието на министъра на земеделието и ще направите сметка какъв е контролът.“

 

Председателят на Съюза „Обединени български животновъди“ обясни, че щетите за сектора за огромни. „Нашите животни по фермите не се изкупуват, защото е по-лесно да се работи с такова замразено месо в преработвателните предприятия.
В момента не се изкупуват тези телета, които ние имаме като готовност по фермите
да продадем за месопреработвателните предприятия“, допълни той.

 

Синапов уточни, че нищо не се изкупува в момента – не само телета, но и други
животни. „Няма за какво да им се сърдим на преработвателите, че е по-лесно да
работят с дълбоко замразен продукт. Нашият контролен орган им го позволява, затова
така се случва. Ние искаме да защитим нашия производител. Как да защитим нашия
производител и продукцията? Министър Вътев иска да вдига производителността –
едва ли има български производител, който не иска да вдигне своята производителност“,
отбеляза той и посочи, че първо трябва да има подсигурен пазар и правила, които
да се спазват от всички, а такива в момента няма.

 

Председателят на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов също взе отношение
по темата. „Откъде влиза замразеното месо не ни интересува. Нас ни интересува, когато се
прави внос, митниците да проверяват съвестно, Агенцията по храните да проверява,
да не се случват аномалии като добре познатите скандални случаи в миналото, когато
видяхме внос на 100-годишно месо“, каза той и допълни, че има правила и изисквания,
които трябва да бъдат спазвани и българският потребител да има доверие, че охраната
на границата наистина е добра.

 

Николов подчерта, че замразеното месо не следва да се дамгосва като източник на някакъв проблем. „Да, то е по-високо рисков продукт дотолкова,
доколкото са възможни опити за измами, за злоупотреби и т.н.“, уточни той.

 

Според него много ще сбъркаме ако тръгнем по логиката да обвиняваме вноса, че
ощетява българското производство. „Всъщност, проблемът е защо българското производство не е конкурентно и как да стане конкурентно
по-скоро. Големият проблем е, че нашите производители се сблъскват с внос, който е субсидиран
по различен начин, най-често по-добре субсидиран, отколкото нашето производство“,
поясни Николов. На въпроса вижда ли се светлина в тунела за българските производители
на плодове и зеленчуци и животновъдите, той отговори, че ще се появи след голямата
тъмнина.

 

„Ще се докараме до още по-сериозна криза. Ако нещата продължават така, броят на животните ще продължи да намалява в България
и един ден просто ще се окаже, че искаме да върнем нещо, което сме могли да запазим.
Трябва малко държавническа далновидност да се прояви и ако това се разглежда като
елемент от националната сигурност на страната, съм сигурен, че осъзнаването на
необходимостта от това да поддържаш българското производство, ще се върне много
бързо на власт“, заключи Николов.

 

Диетологът проф. Донка Байкова коментира, че никой не може да каже дали у нас се внася 20-годишно дълбоко замразено
месо. Специалистът посочи, че подобно месо е с нулева хранителна стойност и няма риск
за здравето на хората.

 

По принцип замразеното месо може да има много понижена хранителна стойност, т.е.
белтъците да са денатурализирани и съответно мазнините да са гранясали, а витамините
С и от група Б да са унищожени заради замразяването. „Това е рисковият ефект,
друго няма. Не могат вирулентни бактерии да виреят при ниските температури. Не
могат да причиняват инфекциозни болести“, обясни доц. Байкова. Тя отбеляза, че
по-чувствителните хора могат да реагират в стомашно-чревен дискомфорт, газове,
подуване или пък обостряне на гастрити, колити, язви, но няма опасност и риск
за живота.

 

Препоръката на диетолога е да се консумира прясно месо. „И по-качествени продукти, по-високоценови асортименти, защото цената определя
и качеството и на храната, и на местния продукт, който консумираме. Нашата препоръка,
на експертите, е като не знаем какво купуваме като местни продукти, колбаси имам
предвид, да предпочитаме натурално месо“, каза още проф. Байкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 11 нулеви храни, които може да ядеш неограничено и да слабееш
Next: Имен ден: Прекрасни имена черпят днес, спазва се изключително строга забрана

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.