Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да разбере на колко години е месото в колбасите
  • Новини

Време е България да разбере на колко години е месото в колбасите

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
kgdskgdfkgbkdfkhgfhgf.png

„България е най-големият вносител на дълбоко замразено месо и се използва в преработвателните
предприятия за колбаси“, заяви пред БГНЕС председателят на Съюз „Обединени български
животновъди“ Бойко Синапов.

Той даде пример с Германия, където дълбоко замразено месо над 6 месеца не се
преработва в преработвателните предприятия за колбаси.

 

„Там това нещо категорично е заявено по техните закони, които те спазват, т.е.
този продукт дълбоко замразен отива вече за кучешка храна и т.н. Не знам защо
бях неправилно разбран от министър Кирил Вътев.

 

Никъде не съм казал, че в България дълбоко замразеното месо се продава като прясно“,
каза той. А дали има внос на дълбоко замразено 10 или 20-годишно месо, Синапов
няма как да знае.

Председателят на обединените животновъди подчерта, че през 2022 г. са заклани 3 хил. български животни в месокомбинати, което определи
като спешно, затова е и сигурен, че преработвателните предприятия, които произвеждат
колбаси, работят с дълбоко замразено вносно месо. Синапов е категоричен, че е недопустимо и обществото да бъде заблуждавано по
отношение на сухото мляко, което се продава като прясно. „Или да се правят млечни
продукти от сухо мляко и палмови масла и да казваме, че няма проблем“, добави
той.

 

На въпроса разговарял ли е с БАБХ или с други институции, Синапов отговори: „В
нашите правомощия ние само питаме. Разговаряли сме многократно. Искали сме съдействие
многократно. Но вие виждате – най-високата точка в момента на управлението на
БАБХ и други подинституции, се ръководят от министъра на земеделието. Виждате
какво е държанието на министъра на земеделието и ще направите сметка какъв е контролът.“

 

Председателят на Съюза „Обединени български животновъди“ обясни, че щетите за сектора за огромни. „Нашите животни по фермите не се изкупуват, защото е по-лесно да се работи с такова замразено месо в преработвателните предприятия.
В момента не се изкупуват тези телета, които ние имаме като готовност по фермите
да продадем за месопреработвателните предприятия“, допълни той.

 

Синапов уточни, че нищо не се изкупува в момента – не само телета, но и други
животни. „Няма за какво да им се сърдим на преработвателите, че е по-лесно да
работят с дълбоко замразен продукт. Нашият контролен орган им го позволява, затова
така се случва. Ние искаме да защитим нашия производител. Как да защитим нашия
производител и продукцията? Министър Вътев иска да вдига производителността –
едва ли има български производител, който не иска да вдигне своята производителност“,
отбеляза той и посочи, че първо трябва да има подсигурен пазар и правила, които
да се спазват от всички, а такива в момента няма.

 

Председателят на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов също взе отношение
по темата. „Откъде влиза замразеното месо не ни интересува. Нас ни интересува, когато се
прави внос, митниците да проверяват съвестно, Агенцията по храните да проверява,
да не се случват аномалии като добре познатите скандални случаи в миналото, когато
видяхме внос на 100-годишно месо“, каза той и допълни, че има правила и изисквания,
които трябва да бъдат спазвани и българският потребител да има доверие, че охраната
на границата наистина е добра.

 

Николов подчерта, че замразеното месо не следва да се дамгосва като източник на някакъв проблем. „Да, то е по-високо рисков продукт дотолкова,
доколкото са възможни опити за измами, за злоупотреби и т.н.“, уточни той.

 

Според него много ще сбъркаме ако тръгнем по логиката да обвиняваме вноса, че
ощетява българското производство. „Всъщност, проблемът е защо българското производство не е конкурентно и как да стане конкурентно
по-скоро. Големият проблем е, че нашите производители се сблъскват с внос, който е субсидиран
по различен начин, най-често по-добре субсидиран, отколкото нашето производство“,
поясни Николов. На въпроса вижда ли се светлина в тунела за българските производители
на плодове и зеленчуци и животновъдите, той отговори, че ще се появи след голямата
тъмнина.

 

„Ще се докараме до още по-сериозна криза. Ако нещата продължават така, броят на животните ще продължи да намалява в България
и един ден просто ще се окаже, че искаме да върнем нещо, което сме могли да запазим.
Трябва малко държавническа далновидност да се прояви и ако това се разглежда като
елемент от националната сигурност на страната, съм сигурен, че осъзнаването на
необходимостта от това да поддържаш българското производство, ще се върне много
бързо на власт“, заключи Николов.

 

Диетологът проф. Донка Байкова коментира, че никой не може да каже дали у нас се внася 20-годишно дълбоко замразено
месо. Специалистът посочи, че подобно месо е с нулева хранителна стойност и няма риск
за здравето на хората.

 

По принцип замразеното месо може да има много понижена хранителна стойност, т.е.
белтъците да са денатурализирани и съответно мазнините да са гранясали, а витамините
С и от група Б да са унищожени заради замразяването. „Това е рисковият ефект,
друго няма. Не могат вирулентни бактерии да виреят при ниските температури. Не
могат да причиняват инфекциозни болести“, обясни доц. Байкова. Тя отбеляза, че
по-чувствителните хора могат да реагират в стомашно-чревен дискомфорт, газове,
подуване или пък обостряне на гастрити, колити, язви, но няма опасност и риск
за живота.

 

Препоръката на диетолога е да се консумира прясно месо. „И по-качествени продукти, по-високоценови асортименти, защото цената определя
и качеството и на храната, и на местния продукт, който консумираме. Нашата препоръка,
на експертите, е като не знаем какво купуваме като местни продукти, колбаси имам
предвид, да предпочитаме натурално месо“, каза още проф. Байкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 11 нулеви храни, които може да ядеш неограничено и да слабееш
Next: Имен ден: Прекрасни имена черпят днес, спазва се изключително строга забрана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.