Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време за отпуски: В 3 месеца тази година ще има само по 19 работни дни и дълги празници
  • Новини

Време за отпуски: В 3 месеца тази година ще има само по 19 работни дни и дълги празници

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
bdgfngfnfhgmhgmhj.png

Остават десетина дни до майските празници и съответно до поредицата от почивни дни. През месец май официалните почивни дни и празници са 6 през целия месец, а работните дни – 19, пресметна БНТ.

1 май (сряда) е Ден на труда и е официален почивен ден. 3 май (Разпети петък) и 4 май (Велика събота от Страстната седмица), също се водят официални почивни дни за Великден. На 5 май (неделя) е и самият Великден, когато православното общество отбелязва Възкресение Христово. Тази година обаче ден след Великден на 6 май е Гергьовден – Ден на храбростта и Българската армия.

Има и още два месеца с по 19 работни дни тази година. Това са септември и декември. През септември заради Деня на Съединението и Деня на Независимостта, а през декември – заради коледните празници.

Тази година празниците са подредени така, че ако вземете 3 дни отпуска, може да се насладите на 10 почивни дни.

Тази година Великден съвпада с 6 май – Гергьовден – Ден на храбростта и Българската армия, а 1 май – Ден на труда е официален почивен ден. Така от почивните дни в началото на месец май, само 2 май е работен, а доскоро беше и учебен. Кметовете по райони могат по собствено усмотрение да решават дали въпросният ден да бъде неучебен. Вече голяма част от местните управници съобщиха, че са взели решение , учениците да имат по-дълга ваканция.

И така, ако си вземете 2, 7, 8, 9 и 10 май (само 5 дни отпуск), всъщност ще почивате близо 2 седмици, като ще имате на разположение 2 уикенда.

Ако имате възможност, може да си вземете още и 29 април (понеделник) и 30 април (вторник) и ще имате 16 пълни почивни дни.
Така последният ви работен ден ще бъде 26 април и ще се върнете на работа чак на 13 май. И всичко това само със 7 дни отпуск.

Работа в ден, който е обявен за официален празник, се плаща двойно. Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график трябва да работи в празничния ден.

Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна надница. Това е така, тъй като 100% увеличение за извънреден труд се изчислява върху нормалната надница за работа в официален празник, която, както казахме, е удвоената дневна заплата.

Работата по време на официални празнични дни често е съпроводена и с полагане на извънреден труд, за който законът е предвидил увеличено възмездяване. Когато служителят работи над установеното за него работно време в работен ден, работодателят му дължи възнаграждение с 50% увеличение за всеки час извънреден труд.

Ако работата е в почивни дни, то увеличението е със 75%. За извънреден труд в официален празник работодателят трябва да плати увеличение от 100%. Тези две основания (увеличено заплащане за извънреден труд и увеличено заплащане за работа по време на официален празник) са различни и за всяко от тях работникът или служителят следва да бъде удвоено възнаграден.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмар с работната ръка: Спират 15 ремонта заради липса на хора
Next: Haд 12 000 фaлити oт нaчaлoтo нa гoдинaтa y нac: Haй-зaceгнaти са тези ceĸтopи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.