Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Връзват бебета в наша болница, за да не мърдат, те плачат! Наглеждат ги по скандален начин
  • Новини

Връзват бебета в наша болница, за да не мърдат, те плачат! Наглеждат ги по скандален начин

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2022
vbebebevruzvanee.jpg

Майка от Сливен разказа разтърсваща случка от болница, на която е станала свидетел.

Преди дни Мария постъпва в лечебно заведение заедно с нейната дъщеричка.

Докато е там в детското отделение, няколко други майки също пристигат с 2-3-месечните си бебета. Оказва се обаче, че могат да бъдат приети само бебетата, защото нямало място за майките.

Те биват настанени в кошарите, където по думите на Мария, са връзвани за четирите крайника. През повечето време децата плачат, а медицинско лице се появява през три часа. Според възмутената жена това не може да е нормална практика, тъй като децата лежат през цялото по гръб и има опасност от задавяне.

Утре 22 февруари от 8 часа пред детско отделение Сливен ще се проведе протест на майки, възмутени от отношението на персонала на отделението и против приемането за лечение на бебета в отсъствие на майките.

Вижте целия разказ:

„Предварително предупреждавам, че ще е дълго! Пиша този пост в 23:45ч. От сега казвам, че не търся изява (не държа да бъда знаменитост) не го пиша и защото ми е скучно точно в този час! Мога да приложа и снимка на това, което ще опиша, но не мисля, че ще е удачно и правилно!

Лежа в детско отделение с моята дъщеричка от петък! Когато ни приемаха в същия ден, имаше 2-3 майки които също дойдоха за приема с децата си (бебета, на не повече от 2-3 месеца) докторите им казаха, че няма място в цялото отделение и ако искат да поемат лечението, да оставят само децата си, а те да си тръгват. Едната майка даже предложи да си плати само и само да остане до невръстното си дете, те и отказаха (нямало място). Както и да е, нас ни настаниха на втория етаж от дясната страна, точно където държат тези самотни бебета!

Първото, което ми направи впечатление беше, че МЯСТО ИМА, ЛЕГЛА ИМА ЗА МАЙКИТЕ. Имаше място и в двата сектора, долу също. Моля някой по компетентен в тази област (понеже аз не съм медицинско лице и явно съм доста невежа, ще пренебрегна факта, че съм майка… Човек… Който има сърце, душа, чувства) искам някой да ми каже това нормално ли е, бебетата да са вързани с двата крака и двете ръце за кошарите (да не могат да мърдат през целия си престой в болницата, който е от 5 до 10 дни) да ги оставят да реват с часове…

Влизат някои през 3 часа да ги хранят, единия ден даже забелязах, че и през три часа не влизат. В момента, става около 2 часа плътно, едно от бебета (3 месеца) реве, та се къса… И аз се намирам точно до тях и ги чувам (сърцето ми се къса) станах да видя какво става, защото чух, че се дави и закашля от рева и се притесних да не се задави и да умре едва ли не, понеже са по гръб. Детето е със корички в нослето, което допълнително затруднява дишането му… Много се притесних, тръгнах да търся медицинско лице, защото при нас в нашия сектор няма никой. Качи се една сестра, естествено раздразнена, че някой я притесни, и не да се загрижи за детето (защото това им е работата) ами започна да ми вика, че не било моя работа да ходя при бебетата, те са били бебета така си плачели. Това било тяхна работа на персонала да ги гледат, не моя… И аз и казах, че детето не просто реве, то се дави и, ако не дай си Боже стане нещо, кой ще носи отговорност! И в крайна сметка, никой, нищо не прави. Детето продължава да се дере, аз не съм от стомана да стоя безучастна!

МАЙКИ, МОЛЯ ВИ НЕ СИ ОСТАВЯЙТЕ ДЕЦАТА САМИ, ДОРИ И ДА ВИ КАРАТ! Търсете други болници, в други градове, не знаете просто на какво мъчение са подложени децата ви! Ако знам, че някой, някъде ще ми обърне внимание за това което се случва тук, ще докладвам! И не да кажат, че имат много работа и много болни деца, защото съм вътре и виждам колко празни стаи има, и как цял ден се шматкат на горе на доло, или си чукат лафчето някъде. Понякога ти трябват спешно и не можеш да ги намериш. Вярно е, има и съвестни доктори и сестри, но повярвайте ми, много са малко. Не мога да си обесня, защо работиш нещо което не можеш и е без желание! Колко още неща мога да напиша…

Как децата стоят по 10 дни (уж се лекуват) а накрая се прибират по болни от тук, от колкото са влезли (ама ще стане дълго и ще се измести от темата) Моля, някой по образован да ми каже, това нормално ли е? Така ли трябва да се гледат деца, като се оставят да реват до припадък и докато не им остане глас, вързани с четири крайника?“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Павел Глоба: Луд късмет и купища пари за 3 зодии през март
Next: Хвърли се в огъня за Сашо: Падна голяма тайна на Деси Стоянова от Преди обед

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.