Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Връхлитат виелици, сняг и студ! Вижте къде ще бъде минус 15 градуса
  • Новини

Връхлитат виелици, сняг и студ! Вижте къде ще бъде минус 15 градуса

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
sdfvsdfvasdasdas.png

Януарският студ ще бъде продължителен, най-ледените дни ще бъдат от 9 до 14 този месец

 

През нощта облачността ще е разкъсана, предимно средна и висока, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Ще духа слаб, в Източна България – до умерен вятър от юг-югоизток. Минималните температури ще са предимно между 2° и 7°, в София – около 3°. Атмосферното налягане ще се понижава и ще е по-ниско от средното за месеца.

В събота (6 януари) ще има разкъсана облачност, която до вечерта от юг ще се увеличи. Късно вечерта и през нощта срещу неделя на места в крайните южни райони, главно в Родопската област, ще завали дъжд. Ще духа до умерен, в източната част на Дунавската равнина временно силен вятър от юг-югозапад. Максималните температури ще са между 10° и 15°, на север от планините до 18°, в София – около 13°.

Над Черноморието облачността ще е разкъсана, висока и средна, но до вечерта ще се вплътни. Ще духа умерен, временно силен вятър от юг-югозапад. Максималните температури ще са между 13° и 18°. Температурата на морската вода е 9°-10°. Вълнението на морето ще е 2-3 бала.

Над планините облачността ще е разкъсана, но от юг ще се увеличава и до вечерта на места в Рило-Родопската област ще завали дъжд, над 1800 метра – сняг. Ще духа умерен, временно силен югозападен вятър. Максималната температура на надморска височина 1200 метра ще е около 9°, на 2000 метра – около 3°.

В неделя (7 януари) облачността ще бъде предимно значителна. До сутринта повече като количество ще са валежите в Югозападна България, а през деня дъжд ще превали и на места в останалата част от страната. В Родопската област са възможни и гръмотевици. В Централна и Източна България ще продължи да духа умерен и временно силен южен вятър, който до вечерта ще отслабне. Температурите ще останат по-високи от обичайните за януари.

В началото на предстоящата седмица максималните температури ще са под нулата. Минималните ще бъдат в порядъка на -10 до -12 градуса. В Драгоман, Кюстендил и Перник те могат да паднат и до -15. Януарският студ се очаква да продължи по-дълго време. Това прогнозира климатологът от НИМХ Анастасия Стойчева пред NOVA.

 

Най-студено ще бъде в дните от 9 до 14 януари. След това ще започне бавно повишение на максималните температури. „Този път застудяването ще бъде по-дълготрайно. Такъв продължителен студен период миналата година не сме имали. Температурите в дните 8-15 януари ще останат под климатичните норми”, поясни тя.

В понеделник (8 януари) се очакват значителни валежи в Северна България и в Стара планина. Със застудяването в северните и североизточните райони, както и в Предбалкана дъждът ще преминава в сняг. Количествата сняг няма да са сериозни, но придружаващият вятър може да създаде проблеми по пътищата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Искам да Ви разкажа истината за сина на Стефан Данаилов – Д-р Владимир, длъжен съм да го направя
Next: Осиновена съм и отчаяно търся биологичната си майка, имам всичко, само нея – не

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.