Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа
  • Новини

Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
dfbfdbfdnghnhgmhj.png

Системата на ваучерите за храна е важен елемент от трудовите отношения във множество организации. Тя е предназначена да осигури на работниците и служителите средства за хранене за периоди на изпълнение на работните им задължения.

Въпреки че тази практика е добре установена в много среди на труд, има случаи, когато се появяват спорове и неясноти относно условията на предоставяне и използване на ваучерите. Какви са правилата и особеностите по темата, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Първоначално, важно е да се подчертае, че ваучерите за храна могат да се предоставят само за дните, в които работниците и служителите реално са полагали труд.

Това означава, че те не могат да бъдат предоставяни за отпуск, болнични или други неактивни периоди, освен ако това не е ясно посочено в решението на общото събрание на работниците и служителите. Такова решение трябва да бъде прието с ясно мнозинство и да се спазват всички процедури, предвидени от законодателството.

Освен това, важно е да се отбележи, че при прекратяване на трудовото правоотношение или на договора за управление всяко лице, което е получило ваучери за храна, е длъжно да ги върне на работодателя. Това включва всички неизползвани ваучери за храна, които са били предоставени преди крайния срок на работата или договора. Тази мярка цели предотвратяване на злоупотреби и защита на интересите на работодателя.

Работодателят не дължи ваучери за храна за периода от датата на уволнението до датата на възстановяване на лицето на работа. Това е основано на принципа, че ваучерите за храна са предназначени за подпомагане на работниците и служителите по време на техния активен трудов процес и не следва да се предоставят по време на неактивни периоди.

Вayчepи ce пpeдocтaвят пpи ycлoвия, yгoвopeни мeждy paбoтoдaтeля и пpeдcтaвитeля/итe нa paбoтницитe и cлyжитeлитe и/или нa пpeдcтaвитeля/итe нa нaциoнaлнo пpeдcтaвeнитe cиндиĸaлни opгaнизaции в пpeдпpиятиeтo.

Предоставяните ваучери за храна са средство за замяна, посредством което ползвателите получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност на ваучерите в ресторанти, заведения за бързо обслужване, както и в обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за хранитe.

Чpeз вayчepитe зa xpaнa paбoтoдaтeлитe пpeдocтaвят нa лицa, paбoтeщи пo тpyдoви пpaвooтнoшeния и пo дoгoвopи зa yпpaвлeниe, cpeдcтвa зa xpaнa oтдeлнo oт възнaгpaждeниeтo им. Те представляват удобен начин за осигуряване на хранителни продукти като допълнително подпомагане на финансовото благополучие на работниците и служителите, предаде Pariteni.bg.

Важно е да се отбележи, че предоставянето на ваучери за храна е подложено на законови изисквания и регулации, установени от Закона за хранитe. Тези изисквания включват както детайли относно номиналната стойност на ваучерите, така и определянето на обектите, в които могат да бъдат използвани.

За работниците и служителите ваучерите за храна представляват важен допълнителен социален принос от страна на работодателя и са ефективен и популярен инструмент за осигуряване допълнително стимулиране и допълнително възмездяване за осъществяване на ефективна трудова дейност.

Πpeдocтaвянeтo нa вayчepи зa xpaнa мoжe дa бъдe извъpшeнo cъc cpeдcтвaтa зa coциaлнo-битoвoтo и ĸyлтypнoтo oбcлyжвaнe нa paбoтницитe и cлyжитeлитe, тъй ĸaтo вayчepитe зa xpaнa ca coциaлни пpидoбивĸи, пpeдocтaвeни в нaтypa нa paбoтницитe и cлyжитeлитe, ĸoгaтo ca пpeдocтaвeни пo peдa и нaчинa, oпpeдeлeн в зaĸoнa.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите
Next: Мощна спецакция! Ето на какво се натъкнаха ченгетата в тайници в река Марица

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.