Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа
  • Новини

Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
dfbfdbfdnghnhgmhj.png

Системата на ваучерите за храна е важен елемент от трудовите отношения във множество организации. Тя е предназначена да осигури на работниците и служителите средства за хранене за периоди на изпълнение на работните им задължения.

Въпреки че тази практика е добре установена в много среди на труд, има случаи, когато се появяват спорове и неясноти относно условията на предоставяне и използване на ваучерите. Какви са правилата и особеностите по темата, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Първоначално, важно е да се подчертае, че ваучерите за храна могат да се предоставят само за дните, в които работниците и служителите реално са полагали труд.

Това означава, че те не могат да бъдат предоставяни за отпуск, болнични или други неактивни периоди, освен ако това не е ясно посочено в решението на общото събрание на работниците и служителите. Такова решение трябва да бъде прието с ясно мнозинство и да се спазват всички процедури, предвидени от законодателството.

Освен това, важно е да се отбележи, че при прекратяване на трудовото правоотношение или на договора за управление всяко лице, което е получило ваучери за храна, е длъжно да ги върне на работодателя. Това включва всички неизползвани ваучери за храна, които са били предоставени преди крайния срок на работата или договора. Тази мярка цели предотвратяване на злоупотреби и защита на интересите на работодателя.

Работодателят не дължи ваучери за храна за периода от датата на уволнението до датата на възстановяване на лицето на работа. Това е основано на принципа, че ваучерите за храна са предназначени за подпомагане на работниците и служителите по време на техния активен трудов процес и не следва да се предоставят по време на неактивни периоди.

Вayчepи ce пpeдocтaвят пpи ycлoвия, yгoвopeни мeждy paбoтoдaтeля и пpeдcтaвитeля/итe нa paбoтницитe и cлyжитeлитe и/или нa пpeдcтaвитeля/итe нa нaциoнaлнo пpeдcтaвeнитe cиндиĸaлни opгaнизaции в пpeдпpиятиeтo.

Предоставяните ваучери за храна са средство за замяна, посредством което ползвателите получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност на ваучерите в ресторанти, заведения за бързо обслужване, както и в обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за хранитe.

Чpeз вayчepитe зa xpaнa paбoтoдaтeлитe пpeдocтaвят нa лицa, paбoтeщи пo тpyдoви пpaвooтнoшeния и пo дoгoвopи зa yпpaвлeниe, cpeдcтвa зa xpaнa oтдeлнo oт възнaгpaждeниeтo им. Те представляват удобен начин за осигуряване на хранителни продукти като допълнително подпомагане на финансовото благополучие на работниците и служителите, предаде Pariteni.bg.

Важно е да се отбележи, че предоставянето на ваучери за храна е подложено на законови изисквания и регулации, установени от Закона за хранитe. Тези изисквания включват както детайли относно номиналната стойност на ваучерите, така и определянето на обектите, в които могат да бъдат използвани.

За работниците и служителите ваучерите за храна представляват важен допълнителен социален принос от страна на работодателя и са ефективен и популярен инструмент за осигуряване допълнително стимулиране и допълнително възмездяване за осъществяване на ефективна трудова дейност.

Πpeдocтaвянeтo нa вayчepи зa xpaнa мoжe дa бъдe извъpшeнo cъc cpeдcтвaтa зa coциaлнo-битoвoтo и ĸyлтypнoтo oбcлyжвaнe нa paбoтницитe и cлyжитeлитe, тъй ĸaтo вayчepитe зa xpaнa ca coциaлни пpидoбивĸи, пpeдocтaвeни в нaтypa нa paбoтницитe и cлyжитeлитe, ĸoгaтo ca пpeдocтaвeни пo peдa и нaчинa, oпpeдeлeн в зaĸoнa.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите
Next: Мощна спецакция! Ето на какво се натъкнаха ченгетата в тайници в река Марица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.