Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Връщат Господари на ефира на екран!
  • Новини

Връщат Господари на ефира на екран!

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
ggsdasodoasitast.png

„Господари на ефира“ може съвсем скоро да се върне отново триумфално в ефир, гласят последните горещи слухове.

 

И макар от екипа на хитовото предаване да не са излезли още официално с конкретна позиция в тази посока, вече дават ясни значи, че готвят мощен рестарт на проекта, който през годините се превърна в любимо предаване на мнозина.

„Господарите“ най-вероятно ще се завърне в програмата още от тази есен, но е възможно да го пуснат и през лятото, когато пък тв програмите така и така няма да предлагат кой знае какво заради отпускарския сезон.

Наскоро от екипа на шоуто вдигнаха луд купон, с цели 400 човека, за своята 20-та годишнина, цели 5 години след спирането на „Господарите“.

А на партито бяха поканени всички популярни лица от шоуто – водещи, репортери, адреналинки и служители, които са се трудили зад кадър, както и огромна част от най-разпознаваемите лица от светските хроники. Точно това даде и повод да се коментира усилено, че проекта отново ще грейне на екран.

Както е известно, след свалянето си от екран, „Господари на ефира“ мина в онлайн вариант, а и не се намери медия, която да го купи, тъй като явно се е оказала прекалено скъпо. От Нова го махнаха от програмата си след скандал с репортер, който излъга, че са го пребили по време на работа, за да си вдигне рейтинга, което се отрази и доста пагубно на имиджа на шоуто.

Екипът обаче, положи огромни усилия да обърне случая на шега, но въпреки това от телевизията взеха категорична позиция и се разделиха с продукцията.

Въпреки проблемите, продуцентът Джуди Халваджиян не се отказа от предаването. Продължи да го прави в онлайн пространството, но в интернет и в далеч по-скромен вариант. И така вече 5 години. Явно обаче, е дошъл момента за голямото завръщане, пише „Уикенд“.

Освен това и продуцентът Маги Халваджиян даде ясна заявка за завръщане с думите: „За мен 20 години е нищо. Докато не видя 50… за мен 50 е хубавата цифра и вървим в оная посока – да стигнем 50.“

 

Брат му Джуди също се изказа така, като че ли продукцията му никога не е била спирана и добави, че има много хора, които „ни уважават, обичат и искат да се върнем в ефира. Тази енергия между хора, които обичам и уважавам, искам да се превърне в едно ново начало“.

Знаковият водещ на шоуто Димитър Рачков пък каза, че „обществото има нужда от това предаване. Телевизията! Ефирът има нужда от това предаване!“, а финалната реплика в репортажа бе на Мария Игнатова, която перифразира на английски Арнолд Шварценегер от филма „Терминатор“: „Ще се върнем!“./

Continue Reading

Previous: Капитонова печели Хелс китчън?
Next: Възрастна дама помага на самотен баща да смени памперса на бебето си, на следващия ден той пристига в дома й с луксозна кола

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.