Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Връщат над 100 000 българи с безплатно жилище и работа
  • Новини

Връщат над 100 000 българи с безплатно жилище и работа

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
sasiyiasikrsakrasoro.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Програмата щяла да струва 300-400 млн. лв. на бюджета, но решавала проблемите с липсата на работници и демографската криза.

100 хиляди българи от Молдова, Украйна и Западните покрайнини да се заселят в запустелите села у нас, за да се преодолее недостигът на работна ръка.

Това предвижда планът за връщането на нашенците, който в петък бе представен от президента на КНСБ Пламен Димитров на работодателите и правителството по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество, пише “24 часа”.

Идеята е държавата да купи на ниски цени запустели къщи и да им направи лек ремонт. Те трябва да имат и собствен двор, като така завърналите се българи ще могат да развият и малко стопанство.

Къщите обаче трябва да са разположени в населени места, които отстоят на не повече от 50 км до голям град. Така бизнесът ще може да ги превози до работното им място. Транспорт до работа за живеещите на такова разстояние се предвижда и в момента по финансираните от Агенцията по заетостта програми за борба с безработицата.

Жилищата ще се предоставят за конкретен период от време, в който сънародникът ни да работи в страната, и след това ще му бъде дарено.

Така, от една страна, ще се преодолее недостигът на работна ръка, а от друга, ще се помогне и на борбата с демографската криза. В момента на пазара на труда са нужни около 150 хил. души, като до пет години вече ще трябват половин милион души, показват сметките на бизнеса. Обезлюдените села или такива с едноцифрен брой жители у нас пък са над 570, показват данни на Националния статистически институт.

27 хил. българи пък са напуснали селата и са се преместили в големите градове само през миналата година.

Най-много те са в Габровска и Великотърновка област.

Преди българите от историческите диаспори като в Украйна, Молдова или Западните покрайнини да изберат да се завърнат у нас, те ще трябва да имат осигурено работно място, възможност за придобиване на българско гражданство, перспективи и програми за обучение на децата им в български средни и висши училища, предвижда синдикалният план.

“Тази програма ще бъде подкрепена от държавата, но реализирана основно от бизнеса и местните власти, които имат пряк интерес да бъдат населени техните региони”, обясниха експерти.

Първата задача по осъществяването на плана е за работодателските организации.

Бизнесът ще трябва да направи собствено проучване за нуждите от работна ръка по места. Това проучване ще се нанесе върху специална карта, която трябва да показва дългосрочните нужди от работна ръка. Така ще се знае, че фирмите във Видин имат нужда от 100 заварчици, докато в Бургас трябват 300 камериерки, дадоха пример експерти пред репортер на “24 часа”.

Общините също ще имат доста работа за реализирането на плана за завръщане на българите от Украйна, Молдова и Западните покрайнини. Местните власти ще имат шест месеца, за да направят пазарен анализ и да опишат наличните свободни жилища, които се намират на тяхна територия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силата на голямото сърце: Дядо Васил подарява къщата си на младо семейство в нужда
Next: Природното съкровище резерват Сребърна: Такава красота не може да се опише с думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.