Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки ден по един българин става милионер
  • Новини

Всеки ден по един българин става милионер

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2023
gfhjhjsfgdhfghfgh.png

Пиксабей

Почти всеки ден по един българин става милионер в банков депозит.

Това показват данните на БНБ

Депозитите с над 1 милион лева в тях са се увеличили с 86 за три месеца и с 268 за една година, показват данните на БНБ.

Така към края на септември милионерските депозити вече са 1410 на брой, а в тях има общо 3,714 млрд. лева. Сумата в тези влогове е нараснала с 5511515 млн. лева, отчита още банката, предаде Пловдив 24.

Освен тези депозити се увеличават и парите във влоговете със суми от 500 000 до 1 млн. лева, като за година са открити нови 596, а за три месеца – 215. Общо сметките, в които има от 500 хил. лв. до 1 млн. лева са 2933, а в тях са натрупани близо 2 млрд. лева.

Сериозен ръст има и при депозити с над 100 000 до 200 000 лева, само за три месеца те са с 2089 повече, а сумите в тях са се повишили с 241,6 млрд. лева. За година новите такива влогове са с 9046 повече, а сумата в тях расте с над 1,25 млрд. лева. С 959 повече са депозитите над 200 000 до 500 000 лева, като в тях хората държат вече над 5,64 млрд. лева.

Делът на тези депозити е пет на сто от всички, а най-голям е делът на влоговете между 50 000 лв. и 100 000 лева – 18,3 на сто. Едва три процента са дребните суми, които хората държат на депозит – от 1000 до 2500 лева, пише Pariteni.bg. Данните показва още че най-голям дял от всички депозити имат тези от 50 до 100 хил. лева – 18,3% от всички. Следват депозитите от 100 000 до 200 000 лева – 17% и тези от 10 000 до 20 000 лева – 12,7 на сто.

В края на третото тримесечие на 2023 г. броят на депозитите на сектор Домакинства е 8,860 млн., като нараства на годишна база с 0,1%. Размерът на тези депозити в края на септември 2023 г. нараства на годишна база с 10.5% и достига 76,460 млрд. лева. В края на септември 2023 г. спрямо края на предходното тримесечие броят на тези депозити нараства с 0,6%, а размерът им – с 2,4%.

Към края на септември 2023 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 18,3%.

Кредити

Най-големи кредити – над 1 млн. лева са взели 189 човека, като имат да връщат общо 291,4 млн. лева. За година те са с 54 повече или ръст с 40%, а за три месеца нарастват с нови 19 такива кредита.

Над 60% е ръстът за година на кредитите от 500 хил. лв. до 1 млн. лв., като те са общо 1574 и за три месеца се увеличават със 178 броя, а за година – с 594 бр. сериозно увеличение е отчетено и при кредитите от 250 хил. л. до 500 хил. лв. – с 44% за година и те вече са 11366 броя за над 3,7 млрд. лева. за три месеца са изтеглени нови 1029 такива заема, а за година – 3648.

В края на септември 2023 г. броят на кредитите на сектор Домакинства нараства на годишна база с 0,9%, като достига 2,853 млн. броя. Размерът им нараства на годишна база с 14%, като достига 36,921 млрд. лева. В края на септември 2023 г. в сравнение с края на юни 2023 г. броят на тези кредити нараства с 0,3%, а размерът им – с 4,1%.

Към края на септември 2023 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 хил. до 250 хил. лв. с дял от 26,4%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна се: Ваня Григорова подаде жалба за изборите
Next: Тъжно! Актьорът, който изигра сина на Хорейшио напусна нашия свят само на 35 години

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.