Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки ден след работа той се къпе в обществената тоалетна, за да скрие истината от семейството си. Истинската история на един баща
  • Новини

Всеки ден след работа той се къпе в обществената тоалетна, за да скрие истината от семейството си. Истинската история на един баща

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
bashasyaskdasdasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наскоро фоторепортерът на „GMB Akash“ публикува невероятно трогателен пост на страницата си във Facebook. В поста се разказва историята на един беден човек, който дълги години е работил като чистач, за да могат децата му да получат достойно образование – нещо, което той никога не е имал.

Ето историята на този баща , отгледал четири дъщери, от първо лице.

Бащата на изчезналото момче от Пазарджик с призив!

„Никога не съм казвал на децата си къде работя – не искам да се срамуват от мен. Когато най-малката дъщеря ме питаше за професията ми, аз винаги й отговарях, че работя като общ работник.

Преди да се върна у дома, всеки ден се миех под душа в обществени тоалетни, така че децата ми дори не подозираха за истинската ми работа. Мечтаех да изпратя всичките си дъщери на училище, така че те да се изучат и да получат достойна професия.

Направих всичко по силите си, за да могат те да живеят достойно. Наистина не исках някой да ги гледа така, както гледаха мен …

Хората винаги са ме унижавали. Инвестирал съм всичките си пари в образованието на дъщерите си. Никога не успях да си купя нова риза, защото харчех всичко, което печелех, за учебници.

Бях чистач.

В навечерието на последната дата за прием в колежа на най-голямата ми дъщеря не успях да събера достатъчно пари за входната такса. Този ден не можех да работя. Просто седях до купчина боклук, опитвайки се да скрия сълзите си. Всички мои колеги ме гледаха със съчувствие, но никой от тях не се опита да говори с мен. Въпреки всичките си старания, бях претърпял неуспех, така че се почувствах разбит.

Нямах идея какво ще кажа на дъщеря ми, когато тя ме попита за входната такса. Роден съм в бедност, но винаги съм мечтал за по-добър живот на децата си. А сега мечтите ми не бяха предопределени да се сбъднат …

След работа всички чистачи, с които работех заедно, се приближиха до мен. Те седнаха до мен и ме попитаха дали ги считам за мои братя. Преди да успея да отговоря каквото и да било, колегите ми дадоха целия си доход за изминалия ден. Когато се опитах да откажа, те казаха: „Ако е необходимо, днес ще гладуваме, но НАШАТА дъщеря трябва да отиде в колеж!“ Не можах да им откажа.

Този ден не взех душ за първи път, а се върнах в къщата си като чистач …

Най-голямата ми дъщеря ще завърши скоро. Тя вече има работа на непълно работно време, която й позволява да плаща за останалите три дъщери. Децата вече не ме пускат на работа. Но няколко пъти седмично най-голямата ми дъщеря идва с мен до мястото, където работех, и купува вечеря на всички мои бивши колеги.

Смеят се и я питат защо ги храни така често. Дъщеря ми им отговаря: „В онзи ден преди години всички останахте гладни, за да стана аз това, което съм днес. Сега се молете за мен, за да мога да ви храня всеки ден! “

В момента не се чувствам като беден човек. Този, който има такива деца, не може да бъде беден!“

Този прост човек, който е направил толкова много за дъщерите си, може да послужи като добър пример за всички нас. Не забравяйте какви жертви понякога трябва да направят нашите родители, за да ни осигурят по-добро бъдеще!

А вие скоро благодарили ли сте им?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погребани 9 дни под тонове бетон братя се върнаха от отвъдното
Next: Синоптици алармират: Ето кога зимата ще се завърне с пълна сила

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.