Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки ден Янчо от Камено пиеше кафе до гроба на жена си и накрая
  • Новини

Всеки ден Янчо от Камено пиеше кафе до гроба на жена си и накрая

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
qnbasttsrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дойдох да си оправя мястото, че ще отивам при леля ти, казал той на пазача Велико

Покъртителна лична драма разтърси Камено в понеделник и жителите на градчето вече четвърти ден говорят за нея. Тук хората се познават и всички повтарят, че 73-годишният Янчо А. бил кротък и тих човек, с добро сърце.

През зимата жена му се споминала внезапно и Янчо понесъл загубата много тежко. Той имали трима сина, но единият починал млад. Другите двама се задомили и заминали на гурбет в Нонкишен, Германия. Като виждали колко много страда баща им, големият го взел при себе си, за да не е сам.

Там обаче Янчо не се чувствал на мястото си, макар че в града работели много каменци. По цял ден стоял пред местния мол и гледал хората. Не се задържал дълго и казал, че иска да се върне в Камено, където са дома и приятелите му.

В началото на юли се върнал, а по-късно пристигнали големият му син и единият от внуците. Те забелязали, че всяка сутрин Янчо си вари кафе, а после върви пеша два километра в жегата, за да го изпие до гроба на жена си.

Явно мъката му е била голяма, защото решил, че няма смисъл да живее без съпругата си. Купил агне за курбан, а после изтеглил всичките си пари и ги оставил под възглавницата си за децата. Докато жена му била жива, двамата гледали телета и имали добри спестявания. После отишъл на гробищата и започнал да разчиства мястото до гроба на жена си.

Докато работел, го видял пазача Велико. „Дойдох да си оправя мястото, че ще отивам при леля ти“, казал спокойно Янчо, с ясно съзнание.

Сутринта, когато синът и внукът се събудили, видели, че кафето му стои недокоснато на масата. Като не го открили в къщата, веднага тръгнали към гробищата. Намерили го до голям орех, докато премятал въже през един от клоните.

Прибрали го вкъщи и започнали да го пазят. Но вечерта, когато заспали от умора, Янчо тихо излязъл и отново стигнал до ореха. Този път нямало кой да го спре.

В понеделник близките му го изпратили в последния му път с вярата, че той се е събрал с непрежалимата си половинка.
Твоят комент

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво казал Бог на всяка зодия, когато я създавал и каква цел й предопределил за жизнения й път
Next: JiveeeMiSe: Къщата на Пламен с пържолите от 500 лева побърка цяла България

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.