Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки иска да посети това българско село: Истинско чудо на природата е
  • Новини

Всеки иска да посети това българско село: Истинско чудо на природата е

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
bzoxogaskkrasiras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Боженци е едно от най-известните села за селски и еко туризъм в България.

Още през 1964 селото е обявено за Архитектурен резерват и до днес е съхранило над 100 автентични старинни къщи. Целогодишно тук идват не големи групи туристи от страната и чужбина, за да усетят духът на българското и да се слеят с красивата природна околност.

Сгушено в полите на величествената Стара планина в близост до Габрово и прохода Шипка, селото е богато на околни забележителности за любопитните туристи.

Добре запазените Възрожденски къщи и обществени сгради, датирани от 18 и началото на 19 век ще очароват всеки със своя автентизъм и колорит. Някои от тях са превърнати в музей, а други гостоприемно са запазили старинния си облик, но модернизирани вътрешно посрещат гости през цялата година.

За разлика от бляскавото си минало населението на селото сега е едва тридесетина души, но те могат да ви очароват с топлината и гостоприемството си моментално. Ако ви се случи да сте в селото по Гергьовден, Лазаровден или Коледа, можете да станете част от уникална възстановка на тези традиционни обичай за българина.

Независимо дали през Зимата или Лятото, Боженци с каменните си покриви и снежно бели къщи е толкова красиво, че е било и ще бъде сцена на много филмови продукции и вдъхновение за малки и големи художници.

Може да посетите къщата-музей – „Баба Райна“ и да отседнете в една от множеството къщи за гости, като тези на: „Парлапанови“, „Бакалови“, „Стефанови“ или „Карадимитрови“. В околността могат да се посетят архитектурно-етнографския резерват „Етъра“, Възрожденска Трявна и единствения в страната „Музей на иконата“, Старопрестолно Търново.

Любителите на природата могат да посетят уникалната пещера „Змеева дупка“, Тракийското светилище „Сечен камък“ и Екопътеката „Римски път“, по която да поседнат, да отдъхнат и да усетят духа на Античността.

Боженци е едно вълшебно кътче, смесица от уникално красива природа и автентичен бит и култура. Тук може да се потопите изцяло в българщината и наистина да заобичате родината си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Пешо: Пръскам доматите с инфузия от мая, те и другите зеленчуци не се разболяват
Next: Голям мистериозен тунел, пълен със злато и съкровища се намира в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.