Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки иска от къщите за 1 евро в Италия, но ето какво се случва след покупката
  • Новини

Всеки иска от къщите за 1 евро в Италия, но ето какво се случва след покупката

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
tiwqtlasktaskg.png

Когато италианските села започнаха да разпродават къщи на цената на чаша кафе преди няколко години, повечето чужденци приемаха това като забавен лов на имоти. Но за някои покупката на стар дом се оказва не просто игра на изгодни сделки, а пълна промяна в живота, пише CNN.

 

През 2021 г. Джефри Пфеферъл купува две изоставени къщи в сицилианския град Мусомели. Единият имот струва точно едно евро, а другият е „премиум“ – готов за обитаване дом, който се нуждае само от леки поправки.

Пфеферъл – пенсионер от Южна Калифорния и партньорът му Леън Макнот, никога не са си представяли как покупките могат да променят живота им.

„Това ни даде възможност да се вгледаме по-внимателно в живота си и установихме, че всичко онова, което ценим, е в изобилие в Мусомели“, казва Пфеферъл.

„Това е място, което предлага високо качество на живот, а хората са по-важни от парите. Заобиколени сме от общност, която ни показва изключителна загриженост и доброта. Това е място, което ни научи, че времето е най-ценното ни, предназначено е за пълноценен живот с тези, които обичаме и за които ни е грижа.“

През 2019 г., когато двойката прочита статия в CNN за изгодни имоти за продажба в Мусомели, първоначално смята, че това е твърде хубаво, за да е истина, и дори допуска, че може да е измама. Въпреки опасенията си, те решават да разгледат.

 

Пандемията обаче обърква плановете им, принуждавайки ги да изчакат. „През юли 2021 г. най-сетне отидохме. Казахме си, че в най-лошия случай ще си направим ваканция, ако се окаже, че това е измама“, разказва Пфеферъл.

Да стигнат до Мусомели обаче никак не е лесно.

 

„Наистина се борихме от самото начало и това промени всичко в живота ни. На летището в Рим изпаднах в паника, когато изпуснахме полета до Палермо – за щастие успяхме да хванем друг самолет по-късно същия ден“, допълва американецът.

Двойка реставратори купи развалина от 14-ти век и я превърна в къща мечтаИмотът се намира в Италия, а ремонтът е отнел 4 години

След като пристигат в Мусомели, те има късмета да получат частна обиколка на наличните имоти, тъй като други потенциални чуждестранни купувачи са отменили пътуването си поради пандемията.

В крайна сметка, решават да купят жилище „до ключ“, което изисква минимална промяна, за по-малко от 30 000 евро. След това, разхождайки се по криволичещите калдъръмени улички на Мусомели и изкачвайки се по каменни стъпала, минават покрай привлекателна къща за 1 евро в близост до тази, която вече са купили. Тя дори  разполаг с гараж – рядка находка в стария център на града.

Така че, бързо купуват и нея.

 

„Местните хора ни спираха на улицата и ни питаха: „Защо Мусомели? Порази ни това, че всички бяха невероятно мили“, разказва собственикът. Като пенсиониран бивш мениджър в развлекателната индустрия, той признава, че „не може да си купи време и иска да изживее мечтата си сега“.

Основният им имот, който купуват първи, е на четири етажа, напълно обзаведен: антични мебели, стъклени полилеи, чинии и дори одеяла са останали от предишните собственици. Преустройват двете спални в три по-малки и изпипват детайли в кухнята.

Домът за едно евро е по-малък, но също е на четири етажа. Купуват го, без да са стъпвали вътре. „Архитектът ни каза, че е като празно платно за художник. Електрическата инсталация е наред, водопроводът е направен. След като бъде напълно ремонтирана, ще може да се живее в нея.“

Въпреки че разходите за ремонта са значителни, да се контролира всичко от хиляди километри разстояние в САЩ е не по-малко предизвикателство: „Наехме архитект и изпълнител, но чатът по WhatsApp е труден, а часовата разлика между Сицилия и Южна Калифорния го усложнява.“, допълва собственикът.

Италианският стил на работа е приятна изненада.

„Всичко е по-бавно в сравнение с времето в САЩ. Не очаквайте ремонт за една нощ, той отнема повече време, но ако нещо наистина не работи и е от решаващо значение като например отоплението, тогава местните са супербързи“, казва Пфеферъл.

Той си спомня една студена нощ, в която прозорците на основната къща не се затваряли добре. Обадил се на агента по недвижими имоти, който два дни по-късно изпратил екип от седем местни жители, за да ги поправят.

„Това са хората, общността: Ако някой има нужда от помощ, те са там. Не мога да повярвам“, удивен е американецът. „В Америка съседите също си помагат, но в Мусомели се грижат по друг начин за другите – както е било в миналото.“, допълва той.

Въпреки че са купили къщите си по-скоро заради жителите, отколкото заради местоположението, той признава, че панорамата от кухнята на последния етаж към полята и хълмовете, е „гледка за милион долара“.

В бъдеще двойката планира да се премести за постоянно в Мусомели, като кандидатства за виза за пребиваване, която изисква определен размер на пасивния доход и не позволява работа.

Затова засега ще изчакат, преди да вземат каквото и да е решение. Що се отнася до документите, агенцията за недвижими имоти на Мусомели винаги е в готовност да им помогне в решаването на проблемите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България отново е под блокада! Няма минаване на тези ключови места
Next: Митничари от Русенско спряха три автобуса за проверка и се хванаха за главите от видяното вътре

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.