Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки, който има пералня да прочете! Това няма да го дадат по никоя реклама, защото ще ти спести стотици левове, а не струва нищо!
  • Новини

Всеки, който има пералня да прочете! Това няма да го дадат по никоя реклама, защото ще ти спести стотици левове, а не струва нищо!

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
pelraslrasnrnasr.jpg

Оцетът може да се използва в пералнята, за да избели, изсветли, намали миризмата и омекоти дрехите, без разяждащи химикали. Той е безопасен да се използва и е много ефективен.

При закупуване на оцет, изберете бял дестилиран оцет.

Той не съдържа никакви танини – естествени растителни багрила – които могат да оцветят дрехи и е по-евтин.

Нека да видим какво може да направи за вас оцетът:

Не изпускай тези оферти:

Освежава и избелва белите дрехи

Премахва миризмата на мазно

Омекотява облеклото естествено

Бори се с миризмата на пот

Защитава тъмните цветове

Премахва цигарения дим

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: Petel

Още нови рецепти:

Магически свойства притежава яйцето, но не всеки знае. То има огромна енергийна сила и ще поеме всички неприятности.

Тази мощна магическа практика с яйце може да ни помогне за защита и почистване на дома от бедност и скръб.

Практиката може да се прави по време на всяка фаза на луната, но трябва да се направи преди лягане. Ще ви трябва сурово яйце. Купете го специално за тази практика.

Счупете яйцето в чаша с вода и след това кажете следните думи:

“Всичко лошо нека отиде в тази чаша.”

Оставете чашата до леглото си за една нощ. На следващата сутрин погледнете яйцето в чашата.

Жълтъкът е животът на човека, а белтъкът е средата, която го заобикаля.

Чашата ви може да съдържа мехурчета, нишки, които се простират нагоре.

Завистта се проявява под формата на замъгляване около жълтъка.

Ако жълтъкът се е разтекъл, е възможно е да имате проклятие за болест. Проблемите с отделните органи се изразяват под формата на нишки, преминаващи от жълтъка към повърхността.

Понякога на повърхността има мехурчета, толкова много нишки и заклинания. Ако магията е много силна, ще се образува и пяна или са възможни фигури, изображения или усукан жълтък. Обърнете внимание на това.

На сутринта ще видите какво имате в чашата си. Ще разберете какво се случва с вас. След това изсипете съдържанието на чашата или на улицата, или в мивката, и в същото време кажете следните думи:

“Нека всичко лошо отиде в земята заедно с водата, Майката Земя ще преработи всичко.”

След това изплакнете чашата и я оставете до следващия път. Тази практика трябва да се извършва веднъж месечно преди лягане.

Ако смятате, че веднъж не е достатъчно, можете да направите ритуала 3 последователни вечери.

Невероятните магически свойства на яйцето ще подобрят живота ви.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младоженци се разведоха два часа след сватбата
Next: Комбинацията от мед и ябълков оцет лекува куп болести

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.