Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки собственик на вила или къща на село трябва да прочете тази новина
  • Новини

Всеки собственик на вила или къща на село трябва да прочете тази новина

Иван Димитров Пешев януари 10, 2024
sdfdfdgbfggfhfgj.png

Кой не иска да има собствена къщичка в някое китно селце – дали за да живее там или ей, тъй – за да има къде да отиде на спокойствие. Именно заради това мнозина търсят да купят или пък имат и вили край големите градове.

Но замисляли ли сте се какво се случва в имота при условия, че там не се живее постоянно. Хвърлили сте луди пари за ремонт и обзавеждане, а след време нещата започват да се разпадат – звучи ли познато?

Е, спокойно, имаме решение на всеки проблем. И така – в случая ще говорим за обзавеждането в селските къщи и/или вили.

Ще си кажете – „Какво пък толкова специално има по тази тема?!“. Е, има. Поне според специалиста Никита Чаплин.

Той каза, че трябва много внимателно да подберете материалите, от които са изработени мебелите в селските къщи и вилите, където не се живее постоянно.

Експертите да категорични, че мебелите от дърво или фина дървесна фракция (MDF) са най-подходящи за този вид имоти. Съвети за избора на най-издръжливите и надеждни материали за такива жилища даде Никита Чаплин.

Според експерта, в допълнение към надеждността и издръжливостта, горните материали са устойчиви на механични повреди и влага. Той посъветва да се обърне специално внимание на последния фактор при избора на под.

„Скъпият ламинат може да се влоши поради постоянна влага, така че плочките са най-добрият вариант“, обясни Чаплин.

Когато избирате комплект за селска кухня Чаплин препоръча да изберете опции с голям брой шкафове и чекмеджета, както и достатъчна работна повърхност – те са най-функционални и ви позволяват да използвате максимално пространството.

Друг важен елемент от интериора на селската кухня, който Чаплин спомена, са специалните отделения за кухненски прибори, тигани и тенджери.

„Отворените рафтове и стъклените витрини също добавят модерен акцент към интериора на кухнята, но селската къща често е прашна и стъклото постоянно ще се замърсява – не го забравяйте. Подобно е положението и във вилите – да, сигурно около тях има природа, но пак – зацапване има навсякъде и на всичко“, предупреди той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоша изненада! Родопчанин отиде да си изтегли пенсията, но се ядоса пред банкомата
Next: Защо мъжете предпочитат по-възрастни жени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.