Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки шофьор трябва да прочете за тези промени за глобите на КАТ
  • Новини

Всеки шофьор трябва да прочете за тези промени за глобите на КАТ

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
dssdhrhrhrhr.png

Правилата за връчване на фишове и актове на КАТ ще бъдат променени между първо и второ четене на проекта на бюджет за 2023 г. Заедно с проекта на бюджет от Министерски съвет внесоха в парламента и предложения за промени в Закона за движението по пътищата, съобщава “Труд”.

Част от предложените промени предвиждат актове и фишове на КАТ да може да бъдат връчвани по електронен път, чрез работодател или негов служител, натоварен да приема книжа, както и чрез сайта на МВР, ако човек се регистрира чрез профила си и погледне в рубриката за невръчени фишове и актове.

Депутати от ГЕРБ-СДС предлагат всички предложени от правителството промени в Закона за движението по пътищата да отпаднат от бюджета за 2023 г. А правилата за връчване на фишове и актова да останат в сегашния си вариант.

Депутати от ППДБ пък предлагат съществени промени на предложените от правителството текстове. От ППДБ предлагат да отпадне възможността за връчване на актове и фишове на КАТ чрез работодателя. Но наред с това предлагат промени, които ще доведат до много объркване сред гражданите и ще причинят ненужен стрес на много хора.

Предложението на Министерски съвет предвижда при нарушения, за които е издаден електронен фиш или наказателно постановление, на нарушителя да се изпраща уведомление на електронната поща или кратко текстово съобщение (SMS) на мобилен телефонен номер, подадени от човека при издаване или при подмяна на шофьорската книжка или при издаване на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство. Като специално е посочено, че това уведомление има информационен характер и не представлява ангажимент за административнонаказателна отговорност.

Депутатите от ППДБ искат тази система за уведомяване да стартира незабавно и да не се чака хората да подновят шофьорските книжки или автомобилите, за да научи МВР телефонния им номер и електронната поща.

Депутатите предлагат министърът на вътрешните работи, министърът на електронното управление, изпълнителният директор на НАП и изпълнителният директор на АПИ да обменят информация за телефонните номера на граждани и фирми и за електронните им пощи без значение от целите, за които първоначално са били събрани.

Министърът на вътрешните работи ще трябва да получи информация за телефоните и мейлите от другите ведомства в срок от три месеца след приемане на закона.

Това обаче ще доведе до голямо объркване. Например много хора не могат да подадат сами данъчните си декларации и от тяхно име това правят счетоводители, приятели или роднини, които може да са дали своите телефони и мейни на НАП за комуникация. При покупката на винетка ситуацията е същата.

Не всеки сам си купува винетка, а например това може да направят децата в едно семейство, защото работят по-добре с интернет. Така може от телефона на детето да е купена винетка. Ако приятели пътуват с един автомобил, може единят да зареди бензин, а другият да купи винетка през телефона си.

Когато в МВР получат данни от НАП и АПИ за телефонни номера, ще започнат да изпращат уведомления за нарушения на пътя на хора, които нямат нищо общо със съответния автомобил. Освен това в проекта на Министерски съвет специално е написано, че тези уведомления имат само информационен характер.

Депутатите от ППДБ предлагат да отпадне текстът, че уведомленията имат само информационен характер. С това много хора ще бъдат объркани и няма да знаят, че получаването на SMS не е официално връчване на фиш или акт, а само съобщение с информационен характер.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия в морето на Слънчев бряг пред очите на дете
Next: Голяма трагедия: Линейка и кола се блъснаха, има ранени и загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.