Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички българи в Германия са информирани за новите правила за работа и данъци
  • Новини

Всички българи в Германия са информирани за новите правила за работа и данъци

Иван Димитров Пешев април 7, 2024
vdsfvfdbfngfhnhgmhj.png

Предвиждат се промени в спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане – българите, работещи в Германия, ще плащат данък у нас. В промените, които се очаква да влязат в сила следващата година, ще има една група българи, които ще са ощетени. Причината е проста – България за разлика от Германия не предвижда една определена граница на дохода, която не се облага с данък.

Надя Клюге е адвокат и консултант в неправителствена организация „Справедлива мобилност“. Тя има изградени 11 центъра, в които помагат на сънародниците ни в Германия с правни съвети, предаде „Нова“ и „Парите ни“.

„Kaто консултант в център по трудово правни въпроси мога да кажа какво ще стане с трудещите се, които най-вече са сезонните работници. Поради простата причина, че наетите в Германия лица с трудов договор подлежат изцяло на данъчно и социално право на немската страна, когато тяхното постоянно местопребиваване е Германия. При сезонните работници постоянното местопребиваване не е Германия, а е България”, разказва адвокатът и консултант в „Справедлива мобилност” Надя Клюге, пред Нова телевизия.

По нейни думи работниците се завръщат в България за кратък период, а през останалото време работят в Германия.
Както при всички останали групи, така и при сезонните работници важи спогодбата за избягване на двойно облагане с данъци между Германия и България. При промяна ще се наблюдава и изменение на метода на изчисление на данъците.

„До този момент сезонните работници са плащали данък в Германия единствено, когато техните доходи надвишават свободната граница. Това означава, че изобщо не са плащали данък в България“, допълва тя.

За 2024 г. свободната граница е 11 604 евро. Ако досега българските сезонни работници са печелили за няколко месеца работа в Германия под тази сума и не са плащали данък в нито една от двете страни – сега това се променя.

„С новата промяна дори и да изкарат под 11 604 евро, сумата влиза в данъчната основа. Тя се взима предвид при изчисляване на дължимите данъци в България. Аз например, съм работила три месеца в Германия и съм изкарала 6 000 евро или 8 000 евро. Същевременно съм работила и в България и имам доходи от 20 000 лева. За да си изчисля дължимите данъци в България, се събира сумата, която съм получила като заплата в Германия, плюс сумата, която съм получила като заплата в България. И тази обща сума с облага с данък 10% в България”, допълва Клюге.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенците с тези автомобили да имат едно на ум в любимата Гърция
Next: Сънувате ли нещо такова – направили са ви магия!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.