Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички българи в Германия са информирани за новите правила за работа и данъци
  • Новини

Всички българи в Германия са информирани за новите правила за работа и данъци

Иван Димитров Пешев април 7, 2024
vdsfvfdbfngfhnhgmhj.png

Предвиждат се промени в спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане – българите, работещи в Германия, ще плащат данък у нас. В промените, които се очаква да влязат в сила следващата година, ще има една група българи, които ще са ощетени. Причината е проста – България за разлика от Германия не предвижда една определена граница на дохода, която не се облага с данък.

Надя Клюге е адвокат и консултант в неправителствена организация „Справедлива мобилност“. Тя има изградени 11 центъра, в които помагат на сънародниците ни в Германия с правни съвети, предаде „Нова“ и „Парите ни“.

„Kaто консултант в център по трудово правни въпроси мога да кажа какво ще стане с трудещите се, които най-вече са сезонните работници. Поради простата причина, че наетите в Германия лица с трудов договор подлежат изцяло на данъчно и социално право на немската страна, когато тяхното постоянно местопребиваване е Германия. При сезонните работници постоянното местопребиваване не е Германия, а е България”, разказва адвокатът и консултант в „Справедлива мобилност” Надя Клюге, пред Нова телевизия.

По нейни думи работниците се завръщат в България за кратък период, а през останалото време работят в Германия.
Както при всички останали групи, така и при сезонните работници важи спогодбата за избягване на двойно облагане с данъци между Германия и България. При промяна ще се наблюдава и изменение на метода на изчисление на данъците.

„До този момент сезонните работници са плащали данък в Германия единствено, когато техните доходи надвишават свободната граница. Това означава, че изобщо не са плащали данък в България“, допълва тя.

За 2024 г. свободната граница е 11 604 евро. Ако досега българските сезонни работници са печелили за няколко месеца работа в Германия под тази сума и не са плащали данък в нито една от двете страни – сега това се променя.

„С новата промяна дори и да изкарат под 11 604 евро, сумата влиза в данъчната основа. Тя се взима предвид при изчисляване на дължимите данъци в България. Аз например, съм работила три месеца в Германия и съм изкарала 6 000 евро или 8 000 евро. Същевременно съм работила и в България и имам доходи от 20 000 лева. За да си изчисля дължимите данъци в България, се събира сумата, която съм получила като заплата в Германия, плюс сумата, която съм получила като заплата в България. И тази обща сума с облага с данък 10% в България”, допълва Клюге.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенците с тези автомобили да имат едно на ум в любимата Гърция
Next: Сънувате ли нещо такова – направили са ви магия!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.