Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички българи трябва да знаят какво ще се случи с имотите, когато влезем в еврозоната
  • Новини

Всички българи трябва да знаят какво ще се случи с имотите, когато влезем в еврозоната

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2023
adskgsdfhfhkdffghfgh.png

Всеки българин, който иска да се сдобие с ново жилище, е нужно да знае какво го очаква след влизането в еврозоната.

Наблюдава се свиване и спад в броя на имотните сделки в Централна и Източна Европа, както и в Скандинавския регион. Обемът на инвестиции в Централа и Източна Европа към момента малко надвишава 3 милиарда евро, в сравнение с 11 милиарда евро в предходни години.

Едва ли ще има моментален ефект на пазара и цените след влизането ни в еврозоната и приемането на еврото, но лихвените проценти ще се определят от ЕЦБ, според Николай Георгиев, мениджър „Оценки и консултационни услуги“ в Colliers, коментиращ ситуацията в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

С различна скорост се движат различните сегменти от имотния пазар, търговските имоти са на отлична пазарна цена, която е следствие на бързия темп на ръста на приходите на хората и завишеното търсене, коментира Георгиев.

В столицата съществуват два търговски парка, които се строят и 2, които се проектират, като единия е доста напреднал и скоро ще стартира строежа.

Ритейл парковете също се радват на добро развитие, а моловете бележат рекордни наеми спрямо 2019 г.- последната преди Covid кризата да засегнеимотния пазар, каза гостът.

В момента се наблюдава свиване и спад на сделките в Централна и Източна Европа, както и в Скандинавския регион, а причината за това са инвеститорите, които чакат спад на лихвените проценти и липса на натиск върху продавачите да продават.

При нас за момента задлъжнялостта и лихвите по ипотечните кредити са доста ниски.

Лихвите по ипотечните кредити след приемането ни в Еврозоната също ще бъдат определяни от ЕЦБ и няма да са толкова ниски проценти.

Инвеститорите сега се притесняват от затруднената бюрокрация и липсата на ликвидност у нас.

Гостът сподели, че е умерен оптимист за следващата година, като ако има глобална рецесия тя няма да подмине България, но все пак се очаква по-леко падане у нас. Той уточни, че за 2024 ще се наблюдава инфлация, но през 2025 г. вероятно ще влезне в нормални граници.

„В рецесия обикновено се появяват повече опуртюнистични инвеститори; интересът се преформатира към инвеститори, които са с готов капитал и са готови да поемат по-голям риск.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Мълния уби 16-годишно момче в…
Next: Под закрилата на Богородица: хората, родени на ТЕЗИ ДАТИ, са защитени от иконата на Божията майка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.