Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички българи трябва да знаят какво ще се случи с имотите, когато влезем в еврозоната
  • Новини

Всички българи трябва да знаят какво ще се случи с имотите, когато влезем в еврозоната

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2023
adskgsdfhfhkdffghfgh.png

Всеки българин, който иска да се сдобие с ново жилище, е нужно да знае какво го очаква след влизането в еврозоната.

Наблюдава се свиване и спад в броя на имотните сделки в Централна и Източна Европа, както и в Скандинавския регион. Обемът на инвестиции в Централа и Източна Европа към момента малко надвишава 3 милиарда евро, в сравнение с 11 милиарда евро в предходни години.

Едва ли ще има моментален ефект на пазара и цените след влизането ни в еврозоната и приемането на еврото, но лихвените проценти ще се определят от ЕЦБ, според Николай Георгиев, мениджър „Оценки и консултационни услуги“ в Colliers, коментиращ ситуацията в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

С различна скорост се движат различните сегменти от имотния пазар, търговските имоти са на отлична пазарна цена, която е следствие на бързия темп на ръста на приходите на хората и завишеното търсене, коментира Георгиев.

В столицата съществуват два търговски парка, които се строят и 2, които се проектират, като единия е доста напреднал и скоро ще стартира строежа.

Ритейл парковете също се радват на добро развитие, а моловете бележат рекордни наеми спрямо 2019 г.- последната преди Covid кризата да засегнеимотния пазар, каза гостът.

В момента се наблюдава свиване и спад на сделките в Централна и Източна Европа, както и в Скандинавския регион, а причината за това са инвеститорите, които чакат спад на лихвените проценти и липса на натиск върху продавачите да продават.

При нас за момента задлъжнялостта и лихвите по ипотечните кредити са доста ниски.

Лихвите по ипотечните кредити след приемането ни в Еврозоната също ще бъдат определяни от ЕЦБ и няма да са толкова ниски проценти.

Инвеститорите сега се притесняват от затруднената бюрокрация и липсата на ликвидност у нас.

Гостът сподели, че е умерен оптимист за следващата година, като ако има глобална рецесия тя няма да подмине България, но все пак се очаква по-леко падане у нас. Той уточни, че за 2024 ще се наблюдава инфлация, но през 2025 г. вероятно ще влезне в нормални граници.

„В рецесия обикновено се появяват повече опуртюнистични инвеститори; интересът се преформатира към инвеститори, които са с готов капитал и са готови да поемат по-голям риск.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Мълния уби 16-годишно момче в…
Next: Под закрилата на Богородица: хората, родени на ТЕЗИ ДАТИ, са защитени от иконата на Божията майка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.