Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички българи чакаха това: Депутатите приеха спешни мерки
  • Новини

Всички българи чакаха това: Депутатите приеха спешни мерки

Иван Димитров Пешев юни 14, 2023
asraisirasirkskrasorosrrr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бюджетната комисия прие за второ четене удължаването на трите основни бюджета – на държавата, на общественото осигуряване и на здравната каса.

Министерството на финансите не подкрепи предложението общините да могат да харчат по голяма част от бюджета си, но поиска да ползва пари от фискалния резерв

. Депутатите одобриха и двете искания на министерството, но забраниха да се харчат пари от сребърния фонд.

След като си изхарчват пари от фискалния резерв, ти си възстановяват при получавани на приходи от данъци.

От Министерството на финансите ще направят изчисления дали е по-изгодно да ползват порите от фискалния резерв или до взимат заем.

С удължения бюджет се увеличават пенсиите от юли по швейцарското правило както и досега. Минималната пенсия става 523.04 лева, а максималният размер на гарантираните вземания при фалит на работодателя – 1950 лева.

С удължаването на бюджета се гарантира и помощ от 300 лева на година за родителите с деца във втори, трети и четвърти клас.

Утре законопроектът ще бъде гласуван окончателно в пленарна зала.

Още по-бюджета:

Кабинетът „Денков-Габриел“ даде заявка бюджетът да бъде с 3% дефицит, като в същото време да не се вдигат данъци и със запазени социални плащания. Тази заявка бе определена като смела и предизвикателство от доц. д-р Джеймс Йоловски – главен експерт във фискалния резерв на България и преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси.

„Да не вдигаме данъците и осигуровките, да запазим всички социални плащания, това е малко сложно. Може да завишим очакванията за приходите, но дали имаме основания за това. Може да планираме постъпления по ПВУ, а те впоследствие да не постъпят. Има цена, която трябва да бъде платена, за решения, които сме взели в предходните периоди“, коментира той пред Bulgaria ON AIR.

Гостът отбеляза, че инфлацията започва да се забавя и в същото време не можем да очакваме добро развитие на икономиката. А по време на пандемията сериозно сме увеличи текущите разходи, докато в същото време сме съкратили капиталовите, което намалява гъвкавостта на бюджета ни.

Има и някои безболезнени решения като орязване на капиталовите разходи, които обаче много са изостанали в последните години.

„Продължаваме да увеличаваме държавния дълг. Поемахме дълг при ниски лихви, продължаваме да генерираме дефицити и това налага да рефинансираме стария дълг с нов, но при много по-високи лихви. Без балансиран бюджет, тази тенденция ще се задълбочава през следващите години“, подчерта доц. д-р Йоловски пред Bulgaria ON AIR.

„Политическата нагласа е да не пипаме Сребърния фонд, което е правилно решение. Учителите имаха обещано увеличение и ще трябва да вземем някакви решения. Някоя от групите – дали пенсионерите, дали учителите, под някаква форма ще бъде ощетена. Въпросът е кой ще плати тази цена“, посочи доц. д-р Йоловски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проверете това в трудовите си книжки, защото много хора губят от пенсията си заради него
Next: Родените преди 1978 година може да се окаже, че притежават много пари: Проверете безплатно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.