Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички български учители ликуват, ето какво ще им се случи до дни
  • Новини

Всички български учители ликуват, ето какво ще им се случи до дни

Иван Димитров Пешев декември 28, 2023
bfdhdfhfghgfhgfh.png

Индивидуалните основни заплати на всички педагогически специалисти се увеличават с 8.4% от 1 януари 2024 г. 

Това става по силата на новия Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, който подписаха днес министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков и социалните партньори. Това обявиха от пресцентъра на МОН.

“Добрият и конструктивен диалог е решаващ в търсенето и приемането на най-добрите решения за системата. Дълбок поклон към работещите в нея, които дават своя професионализъм и лично благополучие в името на успеха на нашите деца”, каза министър Цоков.

След увеличението стартовата минимална основна заплата на учителите става 1853 лв. Същият е размерът и за всички останали педагогически специалисти – ресурсни учители, възпитатели, ръководители на направление „Информационни и комуникационни технологии“, логопеди, психолози, педагогически съветници, корепетитори, хореографи, рехабилитатори на слуха и говора и треньори по вид спорт в училищата и детските градини.

Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите става 1911 лв., а за главните учители и главните възпитатели – 1985 лв. Директорите ще получават най-малко 2257 лв. основно възнаграждение, а заместник-директорите – 2088 лв.

В новия Колективен трудов договор се повишават работните заплати и на работниците и служителите от непедагогическия персонал, като по-високо е нарастването при лицата, притежаващи съответната професионална квалификация, както е например при помощник-възпитателите в детските градини.

Заложено е и увеличение на допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти: лекторските часове, за професионално-квалификационна научна степен, за водене на задължителна документация, за работа при специфични условия на труд, за провеждане на допълнителното обучение на деца и ученици, средствата за представително и работно облекло и др.

За увеличението на заплатите на педагозите са осигурени близо 290 млн. лв. от държавния бюджет.

Новият Колективен трудов договор беше подписан от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателя на Синдиката на българските учители към КНСБ д. ик. н. д-р Янка Такева, председателя на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров, председателя на Независимия учителски синдикат към

КНСБ Аспарух Томов, представители на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България.

За добрата съвместна работа със социалните партньори министър Цоков бе награден със златна значка от Синдиката на българските учители и плакет от Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Отличията му връчиха председателите на двете организации – д-р Янка Такева и д-р Юлиян Петров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снахата на Васил Божков пусна СНИМКИ от родилното, където стана майка за трети път
Next: Българите масово изкупиха стаите по 2500 лева в Банско за Нова година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.