Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички го наричат Живо чудо: В Япония спасиха бебе, родено с тегло от 268 грама! Ето как изглежда днес
  • Новини

Всички го наричат Живо чудо: В Япония спасиха бебе, родено с тегло от 268 грама! Ето как изглежда днес

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
sdhdfghfhrherh.png

Тази история е доказателство, че съвременната медицина е способна на чудеса. В Япония бе спасено най-малкото недоносено бебе – при раждането си то тежи по-малко от 300 грама!

 

След грижите на медицинския екип бебето било изписано с тегло 3,2 кг.

Най-малкото недоносено бебе в света оцеляло и се прибрало у дома пет месеца покъсно. Бебето се родило на 24-та седмица от бременността в един от родилните домове в Токио през септември 2018 г., теглото му по това време било само 268 грама, а височината му е 22 сантиметра. Било колкото голяма глава лук. „Живо чудо“.

От болницата му дали прозвището „миничудото“. Японските лекари не давали никакъв шанс за оцеляване, но направили всичко възможно да го спасят. Бебетоо веднага било поставено в кувьоз – апарат за недоносени бебета. След това било хранено със сонда, а по-късно напълно преминало на кърмене.

 

В продължение на пет месеца, през които малкият Рюсуке бил в болницата, майка му изцеждала мляко, а лекарите напоявали тампони в него и го поднасяли към устата на бебето, за да може да получи полезни вещества. Майката на бебето признава, че това е бил най-трудният период в живота й. Самата тя не вярвала, че детето може да оцелее, но през цялото време се молела.

 

Жената дори не можела да докосне сина си, той имал напълно прозрачна кожа. И когато на кантара започнали да се появяват първите допълнителни грамове, майката била на седмото небе от щастие. Всичко завършило добре. Според лекарите бебето се е развило не по-зле от доносените бебета.

 

След пет месеца упорито лечение и кърмене детето е изписано от болницата с тегло 3,2 килограма, колкото нормално новородено.

 

Днес нищо не застрашава здравето му, той е съвсем нормално и щастливо дете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известният българин като абитуриент през 1984 г.-Досещате ли се кой е
Next: Държавата с извънреден ход, вдига заплатите на

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.