Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички го чакаха: Нургюл Салимова отговори на най-важния въпрос
  • Новини

Всички го чакаха: Нургюл Салимова отговори на най-важния въпрос

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
dhfghtrytrytr.png

Шахматистката Нургюл Салимова няма намерение да се състезава за друга държава, каквито слухове имаше в последните дни. Това обяви самата тя при посрещането си в родното си село Крепча.

„Нямам намерение да се състезавам под чужд флаг. Надявам се, нещата във федерацията да се оправят“, каза пред медиите Салимова.

Стотици хора от областта и региона се стекоха, за да поздравят Салимова.

Шахматистката бе обсипана с цветя, с рисунки с образа й от малки художници, със стихове за нея. Тя получи в дар две стихотворения, написани за нея, тъй като с представянето си е вдъхновила авторите – Златина Ганева и Ахмед Емин Атасой. В своя стих Атасой нарича девойката от Крепча „момичето на света“.

„Аз не играя шах за първи път. Играла съм хиляди турнири и съм печелила.

За моя изненада този турнир започна да се отразява много късно в медиите – когато стигнах четвъртфинал, полуфинал. Смятам, че същата подкрепа трябваше да я имам още от първия кръг, тъй като съм в ТОП 40 в целия свят. Надявам се, че занапред ще продължи“, коментира Нургюл Салимова.

В поздравителния си адрес кметът на Опака Мехидин Кадиров пише: „Ти, скъпо дете, със сигурност си повод за гордост и удовлетворение не сама заради постигнатите успехи и завоювания престиж, но и заради ежедневните, всеотдайни и неуморни усилия, които положи в продължение на години… Ти накара цяла България и целия свят да говори за нашата община и нашето село!“

Шахматистката бе поздравена с изпълнение от танцов състав от Попово и от стотици своя съграждани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Леля Руми от Сандански ползва много проста рецепта за доматите, за да вади по цяла кофа от корен
Next: Експлозии на бензиностанция край Букурещ, има загинал и близо 50 ранени

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.