Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички дълго ще говорят за това, което стана в Стара Загора
  • Новини

Всички дълго ще говорят за това, което стана в Стара Загора

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
sdfhdfgherherer.png

Всички дълго ще говорят за това, което стана в Стара Загора. Катя и Здравко от най-обичания български дует – „Ритон”, оставиха без дъх многохилядната публика в Града на липите.

Двамата имаха много емоционален концерт в Града на липите, от който без малко да не могат да си тръгнат.

Повече от два часа звездното семейство караше публиката в изцяло реновирания Летен театър в града да кипи от емоция със златните си хитове и чисто новите песни, които вече жънат много положителни реакции. Това обаче, явно се оказа недостатъчно за публиката, която искаше още и още да ги гледа и слуша, викайки ги на бис дори и след края на концерта, пише БЛИЦ.

„Браво!!! 45 години на сцената, за пример!“, „Бяхте прекрасни! Благодаря за невероятното преживяване!!!“, гласят само малка част от коментарите във фейсбук профила на „Ритон“.

От своя страна Катя и Здравко отвърнаха с уникален колаж след концерта, който качиха в мрежата, събрал най-емоционалните моменти и вълнения от срещата им със старозагорската публика.

Обичаните от поколения българи дует „Ритон“ стъпиха за първи път във вече ремонтирания Летен театър в Стара Загора и признаха, че много се вълнуват да го видят завършен!

Следващата среща с публиката, която ще направят „Ритон“, като част от националното си турне, е на 4 октомври в Спортната зала на Свиленград, където двамата ще пеят навръх празника на града. А след това ги очаква и многобройната публика в Летния театър на Габрово, където на 12 октомври Катя и Здравко със сигурност ще създадат истински музикален празник в Града на хумора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоша новина за бъдещите пенсионери, старините им излизат златни заради
Next: Любимо предаване на българите се завръща на екран, феновете ликуват

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.