Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички знаехме за тези малки питки като деца! Ето защо трябва да ги събирате и днес
  • Новини

Всички знаехме за тези малки питки като деца! Ето защо трябва да ги събирате и днес

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
gfxhfghrrtrtt.jpg

Първият ми спомен от среща със слез е от детството ми – на колене търсехме в тревата “питките”, малки кръгли плодчета на вълшебният слез.

Обичахме ги, въпреки че вкусът им не е нищо особено, но завинаги ще ме свързват с прекрасните детски времена.

Малко хора знаят, че това растение – слез, на латински Malva sylvestris L – може да ви бъде изключително полезно дори в зряла възраст, и през целия ви живот.

 

То е много лечебно и ще помогне при много проблеми.

Има няколко вида слез и е важно да знаете, че всички видове слез са лечебни и имат сходни свойства.

Те съдържат предимно полезна слуз, която създава защитен филм върху лигавицата и предотвратява неприятното дразнене по време на кашлица.

Листата, плодовете, стъблата и цветовете могат да се консумират сурови, приготвени на пара, варени, сотирани или печени.

Слез невероятни – ефекти върху здравето

Силна защитна подкрепа, предотвратяване на появата на грип или настинки и цивилизационни болести

Антисептично и детоксикиращо действие

Подпомага и прочиства храносмилането, стомаха и червата, премахва диарията и метеоризма

Почиства пикочните пътища и бъбреците

Прочиства черния дроб, помага за по-бързото му възстановяване и извежда опасните вещества от тялото

Премахва възпалението в устната кухина и горните дихателни пътища, кашлицата, разтваря слузта.

Външно лекува и дезинфекцира рани, подпомага по-доброто зарастване, премахва усещането за сърбеж и подуване, лекува и облекчава изгаряния.

Допринася за защита срещу вредното въздействие на други вещества

Може да се използва и за гаргара и изплакване на устната кухина и ларинкса при бактериални и вирусни инфекции

Слузта, съдържаща се в растението, също облекчава дразненето на лигавицата на храносмилателната система, причинено от вредни вещества или лекарства.

Използването на слез е известно

От слез можете да си приготвите лечебен чай за пиене при здравословни проблеми, чай като отвара за външна употреба или можете да използвате цветовете на слеза в зеленчукова салата или като декорация на готова храна.

Рецепта за чай от слез – вътрешно приложение

Необходими са ви: 1 чаена лъжичка сух слез, 250 мл. вода, цедка за чай.

Поставете билката в чаша и я залейте с вряла вода, запарвате за 12-14 минути и след това прецедете и го изпийте докато е топъл.

При остри случаи пийте този чай 1-3 пъти на ден.

Външно приложение на слез

Тази употреба е много проста.

Нарежете откъснатото растение слез (листа) и нанесете сока, на слез, върху рана или място, засегнато от кожно заболяване.

Сокът от листата всъщност е лечебната слуз, която дезинфекцира раната и ускорява нейното зарастване.

Рецепта за отвара от слез – външно приложение

Необходими са ви: 2 супени лъжици слез, 3 чаши вода, цедка за чай.

Изсушеният слез се слага в чайник и се залива с вряща вода.

Оставете да се престои в продължение на 15-20 минути.

След това го прецедете, ако нямате цедка за чай  напоете топлия чай върху чиста кърпа или памучен тампон и нанесете върху чиста рана.

Можете също да правите такива компреси три пъти на ден.

Continue Reading

Previous: Радев от Шипка: Стига! 3 март е червената линия на търпението ни!
Next: Не купувайте нищо на тези дати, идва катаклизъм, Алена би камбаната по БТВ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.