Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички знаехме за тези малки питки като деца! Ето защо трябва да ги събирате и днес
  • Новини

Всички знаехме за тези малки питки като деца! Ето защо трябва да ги събирате и днес

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
gfxhfghrrtrtt.jpg

Първият ми спомен от среща със слез е от детството ми – на колене търсехме в тревата “питките”, малки кръгли плодчета на вълшебният слез.

Обичахме ги, въпреки че вкусът им не е нищо особено, но завинаги ще ме свързват с прекрасните детски времена.

Малко хора знаят, че това растение – слез, на латински Malva sylvestris L – може да ви бъде изключително полезно дори в зряла възраст, и през целия ви живот.

 

То е много лечебно и ще помогне при много проблеми.

Има няколко вида слез и е важно да знаете, че всички видове слез са лечебни и имат сходни свойства.

Те съдържат предимно полезна слуз, която създава защитен филм върху лигавицата и предотвратява неприятното дразнене по време на кашлица.

Листата, плодовете, стъблата и цветовете могат да се консумират сурови, приготвени на пара, варени, сотирани или печени.

Слез невероятни – ефекти върху здравето

Силна защитна подкрепа, предотвратяване на появата на грип или настинки и цивилизационни болести

Антисептично и детоксикиращо действие

Подпомага и прочиства храносмилането, стомаха и червата, премахва диарията и метеоризма

Почиства пикочните пътища и бъбреците

Прочиства черния дроб, помага за по-бързото му възстановяване и извежда опасните вещества от тялото

Премахва възпалението в устната кухина и горните дихателни пътища, кашлицата, разтваря слузта.

Външно лекува и дезинфекцира рани, подпомага по-доброто зарастване, премахва усещането за сърбеж и подуване, лекува и облекчава изгаряния.

Допринася за защита срещу вредното въздействие на други вещества

Може да се използва и за гаргара и изплакване на устната кухина и ларинкса при бактериални и вирусни инфекции

Слузта, съдържаща се в растението, също облекчава дразненето на лигавицата на храносмилателната система, причинено от вредни вещества или лекарства.

Използването на слез е известно

От слез можете да си приготвите лечебен чай за пиене при здравословни проблеми, чай като отвара за външна употреба или можете да използвате цветовете на слеза в зеленчукова салата или като декорация на готова храна.

Рецепта за чай от слез – вътрешно приложение

Необходими са ви: 1 чаена лъжичка сух слез, 250 мл. вода, цедка за чай.

Поставете билката в чаша и я залейте с вряла вода, запарвате за 12-14 минути и след това прецедете и го изпийте докато е топъл.

При остри случаи пийте този чай 1-3 пъти на ден.

Външно приложение на слез

Тази употреба е много проста.

Нарежете откъснатото растение слез (листа) и нанесете сока, на слез, върху рана или място, засегнато от кожно заболяване.

Сокът от листата всъщност е лечебната слуз, която дезинфекцира раната и ускорява нейното зарастване.

Рецепта за отвара от слез – външно приложение

Необходими са ви: 2 супени лъжици слез, 3 чаши вода, цедка за чай.

Изсушеният слез се слага в чайник и се залива с вряща вода.

Оставете да се престои в продължение на 15-20 минути.

След това го прецедете, ако нямате цедка за чай  напоете топлия чай върху чиста кърпа или памучен тампон и нанесете върху чиста рана.

Можете също да правите такива компреси три пъти на ден.

Continue Reading

Previous: Радев от Шипка: Стига! 3 март е червената линия на търпението ни!
Next: Не купувайте нищо на тези дати, идва катаклизъм, Алена би камбаната по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.