Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички изхвърляме най-полезната част на царевицата – а тя е лек №1 за бъбреци и отекли крака
  • Новини

Всички изхвърляме най-полезната част на царевицата – а тя е лек №1 за бъбреци и отекли крака

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
dgfhtrqrqwr.png

Не изхвърляйте фините копринени власинки, които се намират под листата на царевицата.

Те са естествен диуретик и извеждащ токсините от тялото, приятел №1 на бъбреците.  Почистете пикочните пътища с помощта на “ царевичната коса “ и се отървете от проблеми с пикочния мехур.

Лек за бъбреци с царевична свила

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

  • 1 шепа правилно изсушена царевична свила
  • 1 литър вода

ПРОЦЕДУРА:

Разстелете царевичната свила върху памучна кухненска кърпа и я изсушете на течение, а не на слънце. Когато цялата влага излезе от свилата, я съхранявайте в хартиена торбичка. Добрата и лековита царевична коса е зелената, а не тази, която вече е изгнила и кафява.

Приготвяне на чай:

Поставете една пълна шепа царевична свила в чайник и налейте две чаши гореща вода, не много гореща. Оставете за 10 минути, прецедете и изпийте. Може да добавите и малко лимон.

При тежки оплаквания можете да приготвите чай от 25 г царевична свила с 1 литър вода и да го пиете вместо вода.

Царевичната коса топи мазнините, помага при болки в ставите, подути крака, помага при нощно напикаване.

Може да се използва при диети, тъй като премахва всички вредни вещества от тялото. Консултирайте се с вашия лекар преди употреба.

Continue Reading

Previous: Люлеене без никакъв тътен: Жена от ужас започна да се души след труса в Ямбол
Next: Катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден: Баба поискала услуга от лекар, от която го побили тръпки

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.