Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички ми казват, че това са суеверия, но откакто го правя парите сами идват при мен
  • Новини

Всички ми казват, че това са суеверия, но откакто го правя парите сами идват при мен

Иван Димитров Пешев май 6, 2023
ssssusuruasruasraskras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Някои неща са трудни за вярване, особено когато те нямат логично обяснение. Въпреки това, това не намалява тяхната ефективност.

Всеки знае различни суеверия, обещаващи пари и късмет. Днес решихме да ви запознаем с няколко техники, които ще привлекат парите право в портмонето ви!

Тези, които ги практикуват, те казват, че наистина работят!

Привличане на пари

Винаги подреждайте банкнотите в портфейла си с лице към себе си, в низходящ ред, така че първо да видите най-големите банкноти, като го отворите.

Не обръщайте банкнотите в портфейла с главата надолу.

Намерете си късметлийска банкнота,  паричен талисман.  Приберете я в портмонето и никога не се разделяйте с нея. Последните 2, 3, а в идеалния случай – 4 цифри на тази банкнота трябва да съвпадат с датата ви на раждане.

Гледайте парите никога да не са на пачка  с нечетен брой банкноти.

Ако използвате валути на различни държави, дръжте ги в различни отделения на портмонето.

Ако намерите на пътя монета с лицето нагоре, вземете я (това е на печалба), ако монетата е с лицето надолу – оставете я да лежи на земята.

Изберете правилното  портмоне за привличане на пари : то трябва да бъде направено от естествена кожа в червено.

Старите портмонета е по-добре да изхвърлите.

Сложете в портфейла си в отделение с прозрачно прозорче снимка с изображение на това, за което искате да похарчите голяма сума.

Отървете се веднага от мръсните и окъсани банкноти, те нямат място в портфейла ви.

Не оставяйте портфейла си напълно празен, нека има поне една хартиена банкнота и няколко монети.

Разбира се, всички тези техники за привличане на пари може да ви изглеждат като бабини деветини…

Ако не вярвате в такива неща, опитайте се да мислите за тях като игра – човек никога не знае, може да ви изненадат!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как изглежда днес 10-годишната дъщеря на Чочо Попйорданов, която не успя да се запознае с баща си
Next: Експерт разкри: Ще видим вълна от българи, които се връщат от чужбина, за да работят тук

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.