Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички плачат, слушайки разказа на баба Мария – на 89 г. за първи път отиде на море
  • Новини

Всички плачат, слушайки разказа на баба Мария – на 89 г. за първи път отиде на море

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
sfdgsdfhererr.png

Че за някои неща никога не е късно, показва и примерът на 89-годишна баба , която в напреднала възраст за първи път решава да направи нещо ново – да отиде на море ! След няколко дни размисъл, тя със сигурност не съжалява за решението си и твърди, че всичко е било „вълнуващо“.

Мария Поляк (89) от Света Мария в Хърватия е работила упорито и се е грижела за семейството си през целия си живот. Отгледала е две дъщери и син, така че днес е горда баба на шестима внуци и прабаба на седем правнуци. Животът, който прекара в правене на кошници и работа на полето, й донесе много вълнение. Тя обаче никога не е имала възможност да отиде на море… До сега!

В началото на август Мария най-после реши да отиде за първи път на море! Съвсем нов, морски свят се разкри в последния етап от живота на отрудената баба Мария , която не подозираше, че дните й ще станат толкова вълнуващи в по-късните години.

Мария, която днес по здравословни причини живее с дъщеря си Славица в Доня Дубрава, беше убедена да отиде на море от племенника си и дъщерите си Славица и Нада, с които тя отиде на море на остров Вир за осем дни, а до там ги закара съпругът на Нада, зет й Хани.

„Мария беше толкова развълнувана две седмици преди морето, че дори не можеше да заспи. Беше притеснена как ще се чувства, беше малко паникьосана, мислейки дали ще отиде или не. Но когато най-накрая пристигна в морето, всичко беше просто прекрасно! Не можахме да я извадим от водата“ – разказва дъщеря й Славица пред Medjumurski.hr.

 

Никога не е мислила да ходи на море

А защо никога не е ходила на море? Баба Мария обяснява, че житейските й обстоятелства са се стекли така, че не е и помисляла да отиде на море.

„Когато бях млада, нямах възможност да отида на море. Бяха други времена. Хората работеха много и се занимаваха със земеделие, нямаше коли и не ходехме на море… По-късно останах вдовица и дори не съм си помисляла да ходя на море”, разказва Мария.

Пътуването й беше малко уморително, но слънцето и морето я радваха и й се отразиха положително.

„Пътуването беше малко уморително, но нищо страшно. Исках да съм на слънце и на море, което ми се отрази много положително. Просто съм възхитена! Друг е климатът, лековитата вода…

Красивите плажове! Бих искала да отида там отново и съжалявам, че не се осмелих да се впусна в такова приключение по-рано!“, обясни баба Мария, съобщава Medjumurski.hr.

А после добави:

„На други по-възрастни жени, ако имат възможност, бих им препоръчала да отидат на море и да му се насладят!“, завърши тя.

Continue Reading

Previous: Таксиджия качи азиатска стриймърка до Витоша и се случи нещо неочаквано
Next: Извънредно: Главният секретар на МВР изненадващо хвърли оставка

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.