Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички плащаме чрез ПОС терминал, а не знаем тези важни неща! Банкер издаде, че…
  • Новини

Всички плащаме чрез ПОС терминал, а не знаем тези важни неща! Банкер издаде, че…

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
asdcsavdfsbvsfdbgfbgf.png

Какви са тенденциите при плащанията с ПОС терминали и какви са полозите за търговци и потребители при използването им – един разговор с Антон Христов, ръководител „Продажби и партньорства“ в Банка ДСК.

Ето какво каза той в интервю за Investor:

– Г-н Христов, бихте ли споделил с нас какви са предимствата бизнесът да ползва ПОС терминали?

– На първо място бих споделил с вас какво е нивото на пенетрация (тази толкова хубава българска дума) в страната ни на налични ПОС терминали в търговските обекти. По данни на БНБ за 2022 г. в България има 124 082 ПОС терминални устройства, приемащи плащания с карти. Те са различни разновидности – физически, виртуални (онлайн магазини) и софтуерни (мобилни апликации).

И като в много други статистики и класации България, за съжаление, отново поизостава от по-развитите държави и икономики. По данни на Visa на 1000 души от населението се падат 16 терминала за разплащане, което е далеч от средното за Европа – 33 терминала на 1000 души. Въпреки това цитираните по-горе почти 125 хил. ПОС терминала са генерирали трансакции на обща стойност над 25 млрд. лв. през 2022 г., което е 40% ръст спрямо предходната година (2021).

– Кои според Вас са водещите компании на пазара на ПОС терминали?

– За разлика от други близки държави в Централна и Източна Европа, при които така нареченият acquiring бизнес е изцяло изнесен към няколко на брой финтех компании, в България той е високо конкурентен. Най-масовите и разпознаваеми физически ПОС терминали се предоставят от повечето банки в страната, както и от финтех компании. Основните играчи от гледна точка на пазарен дял са трите големи банки в страната – Банка ДСК, Уникредит и ОББ.

– Бихте ли посочили няколко конкретни ползи за бизнеса?

– На първо място със сигурност са по-високите търговски обороти. Клиентите не са ограничени да пазаруват само до размера на наличните средства в брой и много често си позволяват повече и по-скъпи покупки. Това води след себе си повече доволни клиенти. Търговците изграждат модерен и атрактивен имидж, привличайки повече клиенти, включително чуждестранни туристи, които рядко разполагат с местна валута.

Освен това спестява време. ПОС трансакциите се обработват в рамките на няколко секунди. Отпада необходимостта от броене на пари и връщане на ресто. Наличието на ПОС терминал повишава и нивото на сигурност. Търговците спестяват разходи за охрана и поддържане на касова наличност

– Бихте ли описали всички възможни разходи за бизнеса, свързани с използването на ПОС терминални устройства?

При почти всички банки моделът представлява пълно субсидиране на ПОС устройствата. Т.е. бизнесите ги получават безвъзмездно до момента, в който имат активен договор, след което са задължени да ги върнат обратно.

При финтех компаниите моделът е коренно различен – те продават устройствата на бизнесите, които трябва да отделят бюджет между 70 и 300 лв. за устройство, в зависимост от модела и функциите.

– Как всъщност работят ПОС терминалите?

– За да работят ПОС терминалите, трябва да имат осигурен достъп до интернет връзка. При големите търговски вериги предпочитаната свързаност е LAN, най-вече поради нуждата от по-голяма централизация между различните търговски обекти. При малкия и среден бизнес ПОС терминалите функционират благодарение на GPRS свързаност.

Или казано на разбираем език – SIM карта с мобилни данни. Това е и една от основните причини банките и финансовите институции да включват месечен абонамент към плановете за предоставяне на ПОС терминали. Най-малкото защото това е разход и за тях към телекомите, откъдето те получават SIM картите. В допълнение към месечния абонамент се включва и така нареченият SLA (service level agreement), а именно последваща техническа поддръжка.

– Има ли комисиона и как се определя тя?

– При почти всички финансови институции моделът е един и същ, като комисионите варират в зависимост от типа банкова карта (дебитна, кредитна или бизнес) и зоната на издаване на картата (България, ЕС, извън ЕС). Други ключови фактори определящи нивата на комисионите са оборотите, които бизнесите генерират, както и средната стойност на трансакция.

Има значение дали вие сте хранителен магазин със средна стойност на трансакция от 40-50 лева или продавате мебели, техника, екскурзии в чужбина, при които респективно тя е в рамките на 700-1000 лева. Колкото по-висока е стойността на трансакцията, толкова по-ниска комисиона можете да очаквате.

– Какви комисиони плаща бизнесът на банките или финтех компаниите?

– Тук е важно да споменем, че комисионите, които бизнесите плащат на банки или финтех компании, не са чист приход за последните. Накратко те могат да бъдат разделени на три отделни пера: такса за издателя на банковата карта – т.нар. interchange fee, регулирана спрямо PSD2 директивата и еднаква за всички лицензирани финансови институции на територията на ЕС; динамична такса за картовата схема (Visa, Mastercard, Борика), която обработва трансакцията; както и марж или печалба.

По данни на БНБ най-големите издатели на банкови карти в страната отново са най-големите банки. Те имат сериозно предимство пред конкурентите с по-ниски комисионни, които могат да предоставят на бизнеса за използване на ПОС терминали. Това е така, тъй като за собствените си карти не дължат interchange fee и разходите им са значително по-ниски.

От друга страна, финтех компаниите, които не издават собствени банкови карти, нямат подобно предимство и предоставят по-високи комисиони за бизнесите.

– В заключение, какво предпочитат клиентите – да плащат с карта или в брой?

– Масовият потребител в България безспорно иска да плаща с карта. По данни на БНБ на пазара активно се използват над 7 млн. банкови карти. А вече все по-често българинът го прави с добавяне на картата в дигитален портфейл, използвайки телефон, часовник, пръстен или някоя друга интересна, технологична джаджа.

За бизнесите в България вече е ясно, че наличието на ПОС терминал не е просто една допълнителна опция, а задължително изискване на клиентите.

Кой е той?

Антон Христов е ръководител „Продажби и партньорства“ в Банка ДСК. Преминал е през различни търговски и мениджърски позиции в компании като Виваком и eMAG. За периода 2021-2023 г. отговаря за развитието на търговския отдел в най-големия Marketplace в Централна и Източна Европа, където с екипа му реализират годишен ръст на приходите от 106%.

От началото на 2023 г. Антон Христов отговаря за всички търговски дейности в Банка ДСК, свързани с разплащания – физически и онлайн, с фокус върху бизнес развитието, подобряване на бизнес процесите и внедряване на нови технологии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Китайска фирма влиза в България! Прави голям завод и ще търси работници
Next: Голям празник е! Спазват се строги обичаи с прошка и огън, а 5 красиви имена черпят

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.