Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички плащаме чрез ПОС терминал, а не знаем тези важни неща! Банкер издаде, че…
  • Новини

Всички плащаме чрез ПОС терминал, а не знаем тези важни неща! Банкер издаде, че…

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
asdcsavdfsbvsfdbgfbgf.png

Какви са тенденциите при плащанията с ПОС терминали и какви са полозите за търговци и потребители при използването им – един разговор с Антон Христов, ръководител „Продажби и партньорства“ в Банка ДСК.

Ето какво каза той в интервю за Investor:

– Г-н Христов, бихте ли споделил с нас какви са предимствата бизнесът да ползва ПОС терминали?

– На първо място бих споделил с вас какво е нивото на пенетрация (тази толкова хубава българска дума) в страната ни на налични ПОС терминали в търговските обекти. По данни на БНБ за 2022 г. в България има 124 082 ПОС терминални устройства, приемащи плащания с карти. Те са различни разновидности – физически, виртуални (онлайн магазини) и софтуерни (мобилни апликации).

И като в много други статистики и класации България, за съжаление, отново поизостава от по-развитите държави и икономики. По данни на Visa на 1000 души от населението се падат 16 терминала за разплащане, което е далеч от средното за Европа – 33 терминала на 1000 души. Въпреки това цитираните по-горе почти 125 хил. ПОС терминала са генерирали трансакции на обща стойност над 25 млрд. лв. през 2022 г., което е 40% ръст спрямо предходната година (2021).

– Кои според Вас са водещите компании на пазара на ПОС терминали?

– За разлика от други близки държави в Централна и Източна Европа, при които така нареченият acquiring бизнес е изцяло изнесен към няколко на брой финтех компании, в България той е високо конкурентен. Най-масовите и разпознаваеми физически ПОС терминали се предоставят от повечето банки в страната, както и от финтех компании. Основните играчи от гледна точка на пазарен дял са трите големи банки в страната – Банка ДСК, Уникредит и ОББ.

– Бихте ли посочили няколко конкретни ползи за бизнеса?

– На първо място със сигурност са по-високите търговски обороти. Клиентите не са ограничени да пазаруват само до размера на наличните средства в брой и много често си позволяват повече и по-скъпи покупки. Това води след себе си повече доволни клиенти. Търговците изграждат модерен и атрактивен имидж, привличайки повече клиенти, включително чуждестранни туристи, които рядко разполагат с местна валута.

Освен това спестява време. ПОС трансакциите се обработват в рамките на няколко секунди. Отпада необходимостта от броене на пари и връщане на ресто. Наличието на ПОС терминал повишава и нивото на сигурност. Търговците спестяват разходи за охрана и поддържане на касова наличност

– Бихте ли описали всички възможни разходи за бизнеса, свързани с използването на ПОС терминални устройства?

При почти всички банки моделът представлява пълно субсидиране на ПОС устройствата. Т.е. бизнесите ги получават безвъзмездно до момента, в който имат активен договор, след което са задължени да ги върнат обратно.

При финтех компаниите моделът е коренно различен – те продават устройствата на бизнесите, които трябва да отделят бюджет между 70 и 300 лв. за устройство, в зависимост от модела и функциите.

– Как всъщност работят ПОС терминалите?

– За да работят ПОС терминалите, трябва да имат осигурен достъп до интернет връзка. При големите търговски вериги предпочитаната свързаност е LAN, най-вече поради нуждата от по-голяма централизация между различните търговски обекти. При малкия и среден бизнес ПОС терминалите функционират благодарение на GPRS свързаност.

Или казано на разбираем език – SIM карта с мобилни данни. Това е и една от основните причини банките и финансовите институции да включват месечен абонамент към плановете за предоставяне на ПОС терминали. Най-малкото защото това е разход и за тях към телекомите, откъдето те получават SIM картите. В допълнение към месечния абонамент се включва и така нареченият SLA (service level agreement), а именно последваща техническа поддръжка.

– Има ли комисиона и как се определя тя?

– При почти всички финансови институции моделът е един и същ, като комисионите варират в зависимост от типа банкова карта (дебитна, кредитна или бизнес) и зоната на издаване на картата (България, ЕС, извън ЕС). Други ключови фактори определящи нивата на комисионите са оборотите, които бизнесите генерират, както и средната стойност на трансакция.

Има значение дали вие сте хранителен магазин със средна стойност на трансакция от 40-50 лева или продавате мебели, техника, екскурзии в чужбина, при които респективно тя е в рамките на 700-1000 лева. Колкото по-висока е стойността на трансакцията, толкова по-ниска комисиона можете да очаквате.

– Какви комисиони плаща бизнесът на банките или финтех компаниите?

– Тук е важно да споменем, че комисионите, които бизнесите плащат на банки или финтех компании, не са чист приход за последните. Накратко те могат да бъдат разделени на три отделни пера: такса за издателя на банковата карта – т.нар. interchange fee, регулирана спрямо PSD2 директивата и еднаква за всички лицензирани финансови институции на територията на ЕС; динамична такса за картовата схема (Visa, Mastercard, Борика), която обработва трансакцията; както и марж или печалба.

По данни на БНБ най-големите издатели на банкови карти в страната отново са най-големите банки. Те имат сериозно предимство пред конкурентите с по-ниски комисионни, които могат да предоставят на бизнеса за използване на ПОС терминали. Това е така, тъй като за собствените си карти не дължат interchange fee и разходите им са значително по-ниски.

От друга страна, финтех компаниите, които не издават собствени банкови карти, нямат подобно предимство и предоставят по-високи комисиони за бизнесите.

– В заключение, какво предпочитат клиентите – да плащат с карта или в брой?

– Масовият потребител в България безспорно иска да плаща с карта. По данни на БНБ на пазара активно се използват над 7 млн. банкови карти. А вече все по-често българинът го прави с добавяне на картата в дигитален портфейл, използвайки телефон, часовник, пръстен или някоя друга интересна, технологична джаджа.

За бизнесите в България вече е ясно, че наличието на ПОС терминал не е просто една допълнителна опция, а задължително изискване на клиентите.

Кой е той?

Антон Христов е ръководител „Продажби и партньорства“ в Банка ДСК. Преминал е през различни търговски и мениджърски позиции в компании като Виваком и eMAG. За периода 2021-2023 г. отговаря за развитието на търговския отдел в най-големия Marketplace в Централна и Източна Европа, където с екипа му реализират годишен ръст на приходите от 106%.

От началото на 2023 г. Антон Христов отговаря за всички търговски дейности в Банка ДСК, свързани с разплащания – физически и онлайн, с фокус върху бизнес развитието, подобряване на бизнес процесите и внедряване на нови технологии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Китайска фирма влиза в България! Прави голям завод и ще търси работници
Next: Голям празник е! Спазват се строги обичаи с прошка и огън, а 5 красиви имена черпят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.