Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички световни агенции гръмнаха! Опит за покушение срещу бивш американски президент
  • Новини

Всички световни агенции гръмнаха! Опит за покушение срещу бивш американски президент

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
bivsisihaha.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

ФБР съобщи, че е предотвратило опит за убийство на бившия американски президент Джордж Буш-младши. Според информацията покушението било планирано от иракчанин, живеещ в Охайо, свързан с терористичната групировка ИДИЛ.

Установено е, че е пристигнал в Съединените щати през 2020 г., след като е подал молба за убежище. Заподозреният е планирал покушението още от 2021 г.За целта през ноември той пътува до Далас, Тексас, за да заснеме видеоклип на къщата на Буш.

ФБР съобщава, че е разкрило схемата чрез работата на двама поверителни информатори и наблюдение на акаунта на предполагаемия извършител в платформата за съобщения WhatsApp, собственост на Meta. Заподозреният Шихаб Ахмед Шихаб Шихаб, базиран в Кълъмбъс, Охайо, казал, че иска да убие Буш, защото смята, че бившият президент е отговорен за убийството на много иракчани и разцепването на страната след американската военна инвазия през 2003 г., според заповедта.

Случаят показва как федералните следователи продължават да наблюдават заплахите от ИДИЛ, въпреки че групата е силно отслабена от американското разузнаване и военни операции през последните години, отбелязва “Форбс”.

Шихаб казал, че също иска да намери и убие бивш иракски генерал, който е помагал на американците по време на войната и за когото вярва, че живее под измислена самоличност в САЩ.

В разговор с поверителния източник на ФБР заподозреният разкрил, че планира да вкара в САЩ четирима иракски граждани, намиращи се в Ирак, Турция, Египет и Дания. В по-късен разговор той твърдял, че един от четиримата е “секретарят на финансов министър на ИДИЛ”, казват от ФБР.

Шихаб описал мъжете като “бивши членове на партия Баас в Ирак, които не са съгласни с настоящото иракско правителство и са политически изгнаници”. Той планирал да таксува всеки по 15 000 долара за контрабандно внасяне в Америка, съобщи ФБР.

Партията Баас беше политическата организация на Хюсеин, който беше свален при инвазията на САЩ през 2003 г.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ад за украинци в Банско, ето какво се случва!
Next: Без коментар! Хванатият намясто погребален агент заравял труповете на 40 см от земята

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.