Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички се изненадаха от това бебе като се роди, но родителите му са на седмото небе от щастие и се молят да стане чудо
  • Новини

Всички се изненадаха от това бебе като се роди, но родителите му са на седмото небе от щастие и се молят да стане чудо

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
bebebasncasncoas.jpg

Малкото момченце е родено с рядко заболяване, което прави тялото му старо и поради което се състарява в пъти по-бързо, пише Vesti.bg, цитирайки „Дейли мейл”.

Бебето е родено в бангладешкия град Магура. То има бръчки, смалено тяло и даже дебел слой косми на гърба. Местните лекари били зашеметени от болестта му – прогерия, която е причината за стареенето му. Това заболяване засяга едно на четири милиона бебета.

Тялото на бебетата старее по-бързо, отколкото е нормално.

 

Не изпускай тези оферти:

 

Родителите на новороденото обаче са на седмото небе от щастие заради тяхното дете “чудо”. Те се надяват детето им да надживее 13 години – възрастта, която докторите смятат, че е преломна за болните.

Докторите все още не знаят какви мерки да вземат, за да забавят стареенето.

Един от най-известните случаи на деца с това заболяване, или още синдром на Хътчинсън-Гилфорд (HGPS), е на Хейли Окинес. Тялото й старее 8 пъти по-бързо от на другите хора. На 15 тя вече е като 100-годишна.

Британката Хейли бе решена да опровергае лекарите, според които такива деца живеят до 13 години.

През декември 2013 година, когато навърши 15 години, момиченцето вече е било абсолютно неподвижно. Две години по-късно детето почина.

С майка й Хариет Синклер двете участваха в документален филм за болестта и са авторки на книгата “Остаряла преди времето си”, която бързо се превърна в хит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Развързаха кесията, пенсионерите ликуват! От НОИ извънредно: Получавате пенсия плюс добавка
Next: Ето тези 2 зодии ще получат много пари през Декември 2022г

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.