Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички се нахвърлиха върху студент, който критикува кърмеща майка в заведение, но като разбраха истината млъкнаха
  • Новини

Всички се нахвърлиха върху студент, който критикува кърмеща майка в заведение, но като разбраха истината млъкнаха

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
masiaskktaktka.jpeg

Напоследък зачестиха критиките към кърмачките на обществени места. Студентът от Филипините Джонас Туасон също качил във „Фейсбук“ снимка, на която жена кърми бебето си в заведение за обществено хранене.

Снимката надписал „Жени, не правете това!“.

Естествено потребители в мрежата веднага се нахвърлили на студента с критики, че поведението му е некултурно и нецивилизовано. Скоро обаче истерията утихнала и хейтърите гузно си замълчали.


Защо е настъпил този обрат в общественото мнение и прав ли е бил Джонас?

„Жени, не правете това! Това, което е нормално у дома, където никой не те вижда, е абсолютно недопустимо в обществените места, особено там, където хората се хранят. Не зная какво чувствате вие, но на мен лично ми е неприятно да гледам това. Вие може да застанете на страната на жената, но аз ще продължа да отстоявам мнението си. Недопустимо е такова поведение в обществото, сякаш сте си у дома и никой на никого не пречи. Умолявам ви, никога не слагайте на масата джапанките си. Това е ужасно!“, гласи написаното от Джонас Туасон.

Да, разбира се, студентът бил недоволен именно от джапанките върху масата, което е скандално нарушение на всички здравни и хигиенни норми. Но потребителите в мрежата се възмутили по съвсем друг повод. Без да прочетат до края поста на Джонас едни от тях започнали да критикуват майката, че си кърми детето в ресторант, други пък оплювали студента, че си е позволил да прави забележки на младата майка. Никой от тях не обърнал внимание на лежащите върху масата джапанки.

Постът на Джонас бързо станал вирусен и събрал за броени дни над 200 000 лайка Със своята снимка, той доказал, че потребителите в мрежата трябва да прочитат внимателно всичко до края, преди да седнат и да пишат гадни коментари, нямащи нищо общо с онова, за което става дума.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рашков разкри извънредно огромни злоупотреби и далавери при министрите на Слави
Next: Какво се случва: Танкерът-фантом на Петков неоткриваем по терминалите, а цената на газа хвърчи нагоре

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.