Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички се питат в критичния момент: Ще дадем ли военна помощ на Украйна!? Ето думите на Петков
  • Новини

Всички се питат в критичния момент: Ще дадем ли военна помощ на Украйна!? Ето думите на Петков

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
dumipetkotov.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Тримата ми коалиционни партньори трябва да спрат да мислят партийно, заяви премиерът

„Това правителство много пъти ясно е казало, че ние осъждаме агресията на Русия. Мястото на Украйна е в ЕС. Това е тяхната сигурност”. Това заяви в ексклузивно интервю пред NOVA премиерът Кирил Петков.

„Като Кирил Петков, не като премиер, за мен военна помощ е абсолютно правилното нещо да се направи. Но в случая съм премиер, имам коалиционни партньори, които имат ясни „червени линии” и моята задача, не е да се правя на най-смелият”, коментира още Петков. „В момента „Демократична България” казват:

„Това е нашата „червена линия”, БСП казват: „Това е нашата „червена линия”. Трябва да помислим. Затова ще ги поканя да отидем в Киев, защото не може човек да има по-информирано решение отколкото, когато е там. Надявам се, че тази седмица, докато парламентът е в почивка, ние ще си свършим работата като лидери и всеки ще направи стъпка назад, ще помисли колко е важна стабилността на България и каква трябва да ни е общата позиция, вместо да хвърляме червени линии и да махаме знамена”, заяви Петков.

Той се надява БСП и „Демократична България” да намерят общ език, а „Продължаваме промяната” ще бъде лидер в този диалог.

„Доста добри общи решения се случват, но светлината на прожекторите не ги фокусира тях. За БНБ беше добър пример – когато не се мисли коалиционно как може да работим заедно, веднага се изпада в криза, която автоматично започва да разклаща цялата структура на тази коалиция. Но мисля, че това беше добър урок за нас.

Сега нека използваме урока, който имахме миналата седмица, и да се обединим под обща позиция. Има конфликти, има проблеми, но има принципно поведение. Държавата, въпреки кризите, които ни заливат отвън, оцелява по добър начин, сравнение с това, което щеше да бъде, ако не беше това правителство в момента”, каза още Петков.

„Тримата ми коалиционни партньори трябва да спрат да мислят партийно. По време на война трябва да се мисли държавнически”, каза премиерът.

Той коментира и споровете по темата за парите за пътищата. „Ако ги бяхме раздали със затворени очи на 8 фирми тези 1,1 милиарда, щяхме да повторим на ГЕРБ начина за разплащане и пак щяхме да имаме 3000 дупки по пътищата”, заяви Петков. Сега обаче се стигнало до разумно решение. „Някой път в конфликта се раждат решения”, коментира премиерът.

Парите за пътища не са станали заложник на решението за БНБ. „За мен главният банкер на България трябва да е с най-високата репутация, която може да бъде. Тук не става въпрос за сделки. Имаме задължение да намери най-добрия банкер, около който всички да се обединим, да направим най-добрите пътища, да го направим по най-прозрачният начин. Нашата работа като държавни служители в момента е даване, даване, даване”, каза премиерът.

Парламентът каза “Не” на Любомир Каримански за поста управител на БНБ (ОБЗОР)

Той оцени Каримански като много добър банкер, който би бил много добър за Световната банка. „За централния банкер на България критерият трябва да бъде още по-висок и цялата коалиция да се обедини около него”, каза премиерът.

Петков коментира и икономическите въпроси.

„Знаем, че трябва да помогнем тези шокови движения на цените да бъдат посрещнати от държавата поне в началото и едновременно с това да използваме всички извънбюджетни начини цените да се намалят. В това правителство има доста икономисти. Знаем, че дългосрочно трябва да имаме стабилни мерки”, каза Кирил Петков.

Петков обаче посочи, че трябва да сме внимателни по въпроса с премахване на ДДС. „Много лесно падат данъците и много трудно се качват нагоре”, каза Петков.

По темата „Северна Македония” Петков отрече да е договаряно падането на ветото на България до юни месец. Петков е категоричен, че пътят на РСМ към Европа е в интерес и на България, но не и преди да се гарантират правата на българите там.

„Нищо няма да се направи, без да има гласуване в парламента и широк обществен дебат”, каза Петков.

„Дебатът трябва да е истински. Ако пак развяваме лозунги, без да разбираме ситуацията, ние най-много да направим една съседна страна още повече да не ни обича и да няма шанс да влезе в ЕС. През 2020 г.

българското правителство е гласувало в Съвета на министър-председателите, че РСМ ще бъде пусната в посока Европа. Този глас вече е даден. Ние сме една от малкото държави, които си позволяват, след като в първия момент сме дали посока на Северна Македония към ЕС, след това да наложим вето за 2 години. Дългосрочната стратегия на България задължително трябва да бъде РСМ да бъде част от ЕС”, каза Петков.

„Ако правата на българите с промяната на Конституцията е гарантирана от ЕС, с други думи промяната да бъде част от пакета мерки, които са вкарани в Договора на Република Северна Македония и е задължение за тях да променят Конституцията по пътя за Европа, това вече е една стъпка напред“, каза премиерът. Според него ние трябва да преместим ветото, а не да го вдигнем.

„Ние да ги качим на влаковите релси на Европа, но критериите, които те трябва да изпълняват, да са ясно заложени от нас “, каза Петков.

„Даваме пътя на РСМ към Европа, но този път е постлан с изисквания и задължения, ясно рамкирани и по този начин да използваме цяла Европа да гарантира прогреса, който ние искаме като българи“, обясни премиерът.

„Ако искаме промяна на Конституцията сега, това е много трудно. Ако кажем: „ Тръгвайте по пътя, вдигаме ветото”. Но първа глава не може да бъде отворена без Конституцията да е променена, тогава те вече не трябва да сменят Конституцията, защото България иска, а защото това е техният договор с ЕС, който определя пътя на РСМ като страна-членка“, уточни Петков.

„Ако искаме промяна на Конституцията сега, това е много трудно. Ако кажем: „ Тръгвайте по пътя, вдигаме ветото”. Но първа глава не може да бъде отворена без Конституцията да е променена, тогава те вече не трябва да сменят Конституцията, защото България иска, а защото това е техният договор с ЕС, който определя пътя на РСМ като страна-членка“, уточни Петков.

„Ние трябва да го поискаме, ние трябва да го вкараме в договора. Не трябва да чакаме някой да ни свърши работата. Най-глупавото нещо, което бихме направили сега, е против българския интерес да се запънем. Да искаме всички неща, които сме си мечтали да се случат, да се случат преди вдигането на ветото. Тогава националистите ще вземат управлението там и тогава шансовете ни ще са нулеви. Сега имаме нормално правителство там и то е готово да поеме ангажиментите си през европейска договор“, каза Петков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Това вече не го очаквахме: Огромен обрат с цените на горивата, ето какво ни чака още лятото
Next: Отново безмилостна брадва за едва-оцеляващите български пенсионери. Още 5 лева хвръкват хей-така

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.