Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички сме застрашени от глоби до 700 лева – ето какво можеш да направиш, за да няма лоши изненади
  • Новини

Всички сме застрашени от глоби до 700 лева – ето какво можеш да направиш, за да няма лоши изненади

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
sdfgskdfjkgdfkhkgf.png

Много хора пропускат този факт, но щом падне снега, ние всички имаме определени задължения. Особено да почистваме пред офиса, магазина, къщата или жилищната си кооперация. Фирмите за почистване отговарят само и единствено за платното за движение.

Ние отговаряме за достъпа до сградата. Обикновено първата глоба е символична. Втората и нататък може да нарасне до 700 лева. А поводи изглежда ще има много. Точният размер зависи от общината ни.

И ако имаш къща, магазин или нещо друго еднолично – то е ясно, че ти трябва да почистиш.

Какво обаче, ако живеем в етажна собственост?

Вариантите са. Или наемаме фирма, която да чисти, упълномощаваме обичайните отговорници за почистване срещу допълнително заплащане или правим дежурства и се редуваме да чистим снега.

И ако не сте взели това решение, трябва да го направите възможно най-скоро.

Свикайте Общо събрание или ангажирайте Управителния съвет да вземе решение и да информира всички. Защото общината във всеки един момент може да дойде с честитка. Ако сте наели някой друг да свърши това и можете да го докажете, то той ще бъде глобен, ако не е свършил работата си.

Най-често кооперациите избират да се редуват в почистването

Така не се харчат допълнителни пари и всички си разпределят задължението. Важно е обаче да има добра организация и всеки да бъде съвестен. Меко казано е задължително домоуправителят да направи график и да го предостави на останалите.

Добре е при всяко дежурство след почистването да се ръси сол, пясък или луга. Ако са свършили, могат да се закупят със средства от етажната собственост.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна промяна: Наемите по банка, а не на ръка
Next: Наш професор смрази българите: От 40 г. не съм виждал такова нещо да се случва

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.