Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички със заплата до 1500 лева получиха блага вест от 1 януари
  • Новини

Всички със заплата до 1500 лева получиха блага вест от 1 януари

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
dfbvfhbfghfghjghjhg.png

Булфото

Сериозни промени, свързани с парите ни, влизат в сила от 1 януари следващата година и те ще се отразят на редица плащания, които хората в България правят или получават.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще се повиши сериозно – от 780 лева се вдига на 933 лева от 1 януари. Толкова става и минималната работна заплата.

На базата на тези два показателя се пресмятат сумите, които могат да ви запорират от пенсията или заплата, здравната вноска за безработни и самоосигуяващи се, както и цената на месец стаж, който може да се купи за пенсия.

От следващата година се променя сумата, която подлежи на запор.

С промени в ДОПК, които влязоха в сила от август тази година, се промени начинът за пресмятане на дохода на работещите, който може да се удържа на длъжници, които обаче имат неплатени публични задължения към хазната – например данъци, глоби, неправомерно получени суми и други, уточнява „Дарик“.

Към минималната заплата вече се прибавя допълнителна сума. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две.

Така например сега при средна работна заплата за третото тримесечие от 2000 лв. и минимална заплата от 780 лв., се получава 610 лева, които се прибавят към минималната работна заплата. Или несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово възнаграждение, става 1390 лева.

От 1 януари, ако приемем същата средна заплата за страната, но при 933 лева минимална заплата, защитената от запор сума става 1466,50 лева.
Тази промяна обаче не важи при запор за длъжници по частни вземания по Гражданския процесуален кодекс, тоест задължения към ЧСИ.

В този случай сумата, върху която не може да се правят запори, остава размерът на минималната работна заплата или от следващата година – 933 лева.

Според последните данни на НОИ защитени от запор ще са над 76% от пенсионерите.

Ако пенсионер или работещ получават на месец между минималната работна заплата, или 933 лева от 1 януари, и двукратния й размер – 1866 лева, то на него му се правят удръжки в размер на една трета от дохода, ако няма деца, и една четвърт, ако има такива, които издържа.

Например, ако пенсионер или работещ получава 1200 лева заплата или пенсия, се приспада минималната заплата за страната, или 933 лева, и остава сумата от 267 лева.

Ако няма деца, от нея се удържа една трета, или близо 89 лева, а ако има деца – една четвърт, или 66,75 лева.
При доход между двойния размер на минималната заплата и четворния й размер, то длъжникът ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, ако има деца, които издържа, или с една трета, ако няма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Глория не е на себе си: Случи й се истинско чудо
Next: Иво Сиромахов: Страшно е! Богаташите в България строят само хотели и кръчми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.