Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава
  • Новини

Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
fdsgdgqweqwewq.png

Кадънче, Невестино, абе селото на момите. И поради тази причина се е напълнило със зетьове. 43 къщи, подредени от двете страни на тесния път, който се вие покрай зелени поляни, докато отведе до малкото населено място. Само на броени километри от Кърджали.

„Трябва да го преименуват на „Зетьово“, че е пълно“, шегува се възрастен мъж. Стои на пейката пред портата си и върти мохабет с комшията от другата страна на тясната уличка. Ако си протегнат бастуните и може да се дуелират. Толкова са близо.

Двама пенсионери, на припек пред входните врати на дворовете си.

„Хубаво си ни е тук, харесва ни. Двама зетя имам. Единият живее тук, с дъщерята, в къщата. Не иска в града. По два пъти на ден се събираме с комшийките на пейките. На обед и надвечер. Говорим си, почиваме.

В градините сеем всичко. И всичко става“, споделя 58-годишната Хабибе. Близо три десетилетия от живота си е отдала на работа в болницата в Кърджали. Сега посреща с голяма усмивка от двора на дома си в Невестино.

„Много хора са питали за имоти. Ама никой не продава“, допълва жената. Нормално е, на крачка от града, а сред природата.

Една-единствена къща е за продан. Почти „изтърбушена“ изглежда отвън. Преди време семейство руснаци е искало да я купи, но цената ги хвърля в размисъл-50 000 евро.

Стадо овце пасе на баира, собственост на бившия кмет. Едва две крави в селото, но рахат и спокойствие.

Млади хора има и из чужбина. Връщат се лятото. И споделят: „Не ни харесва там, тук е по-хубаво, но няма как…“.

„Търсят се парцели, хора участват в търгове за общински земи. Вдигат се къщи“, споделя пък друга жена, от съседното село Калинка.

Срещу Невестино, от другата страна на главния път. Зад гърба на самия… Орфей. Красивите къщи веднага грабват окото след паметника на тракийския певец.

Буквално нова махала се е оформила по възвишенията над платната към и от „Маказа“. Около 150 души живеят в Калинка.

Според местни, наскоро парцел от 700 кв. метра е бил продаден за 50 000 лева. „Ама може и да е слух“, застраховат се в селото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нешка Робева зове България: Нека да подкрепим националните ни състезателки! Имат нужда от това
Next: Обявиха новата минимална заплата от 1 януари

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.