Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всичко се обърна за секунди, секретните линии пламнаха: САЩ готвят съкрушителен удар по Русия
  • Новини

Всичко се обърна за секунди, секретните линии пламнаха: САЩ готвят съкрушителен удар по Русия

Иван Димитров Пешев април 27, 2022
ssasaasshttt.jpeg

Американският министър на отбраната отбеляза, че Вашингтон „ще продължи да мести и небето, и земята“, за да задоволи потребностите на Киев

САЩ и съюзниците им си поставиха нова, по-дългосрочна цел във войната в Украйна. Те искат да нанесат толкова съкрушителен удар на полето на боя по Русия, че тя повече да не може в бъдеще да повтори атаката си по съседна държава. Това съобщава CNN, позовавайки се на източник от Съвета за национална сигурност на САЩ.

Същността на новата цел е „да бъде победена Русия на бойното поле толкова решително, че тя да се въздържа от всякакви нови атаки“.

Източникът на CNN от Съвета за национална сигурност на САЩ казват, че са планирали от месеци как да „направят тази инвазия стратегически провал за Русия“. „Искаме Украйна да спечели“, казва служителят.

Сега усилията на САЩ са „насочени към руската отбранителна индустрия, за да се подкопае икономическата и военната мощ на Русия“.

Друга формулировка на стратегията на Вашингтон е „Русия излиза от конфликта по-слаба от преди“. В същото време американските служители не са казвали директно това преди, твърдят журналистите. Напротив, те ясно даваха да се разбере, че може да бъде постигнато споразумение чрез преговори.

Сега се смята вече и, че „военната подкрепа за Украйна може да доведе до сериозни удари срещу Русия, което ще отслаби нейния дългосрочен военен потенциал, което ще донесе стратегически ползи за Съединените щати“.

Доставката на оръжия за Украйна, източниците на CNN наричат ​​“инвестиция в неутрализацията на руската армия и флот през следващото десетилетие“.

Днес САЩ проведоха преговори за оказване на помощ на украинската армия с 40 страни-съюзници.

В САЩ заявиха, че са готови да „преместят и небето, и земята“, за да помогнат на Украйна да победи във войната с Русия. Такова изявление направи американският министър на отбраната Лойд Остин в хода на посветена на подкрепата и засилването на отбранителните способности на Украйна среща с министрите на отбраната на 40-те страни съюзници в Германия, пише Тhe Guardian.

Говорейки в авиобазата Рамщайн в югозападната част на Германия, Остин обеща „да помогне на Украйна да победи в борбата с несправедливото нахлуване на Русия и да укрепи отбранителната способност на Украйна за бъдещите предизвикателства“.

„Как ние днес виждаме утрешния ден, страните по целия свят са единни в нашата решимост да подкрепят Украйна в борбата ѝ срещу империалистическата агресия на Русия. Украйна явно вярва, че може да победи, всички тук също вярват в това“, заяви шефът на Пентагона.

Той припомни, че САЩ вече са представили на Украйна повече въоръжения, отколкото на който и да е друг в света. И възнамеряват и в бъдеще да помагат на украинската армия, за да победи във войната.

Лойд отбеляза, че САЩ „ще продължат да местят и небето, и земята“, за да задоволят потребностите на Киев.

Шефът на Пентагона също заяви, че нахлуването на Русия в Украйна е „неоправдано“ и припомни за престъпленията на руската армия срещу гражданското население.

„Ние днес всички изхождаме от позицията на моралната яснота – Русия води война по собствен избори, за да задоволява амбициите на един човек. Украйна води война по необходимост, за да защити своята демокрация, своя суверенитет и своите граждани“, подчерта Лойд.

По-рано бе съобщено, че Русия е разпратила протестна нота до всички страни, доставили оръжия на Украйна, със заплахата за „непредсказуеми последствия“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Четем и треперим, мирните преговори са парлама: Ето защо Путин иска Трета световна война
Next: Какво се случва в момента: Свикват спешно важните хора в държавата в МС, предстои съдбовно решение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.