Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка втора жена има проблем с щитовидната жлеза – 8 важни симптома, които ежедневно пренебрегваме
  • Новини

Всяка втора жена има проблем с щитовидната жлеза – 8 важни симптома, които ежедневно пренебрегваме

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
ashaistoasoto.jpg

Щитовидната жлеза е един от най-важните човешки органи. Тя взаимодейства с всички органи и влияе на общото благосъстояние като цяло, знае 365novini.

Всяка аномалия или дисфункция на тази жлеза се проявява в симптоми, които в никакъв случай не трябва да пренебрегваме. Щитовидната жлеза е разположена в зоната на шията и основната ѝ задача е да произвежда хормони, които от своя страна са отговорни за правилния метаболизъм.

Нарушения във функциите ѝ означават неправилен хормонален баланс, което съответно се отразява негативно върху тялото. Днес ще ви запознаем с 8 от най-често срещаните симптоми за дисфункция на щитовидната жлеза.

щитовидна жлеза

Не изпускай тези оферти:

8 симптома на дисфункция на щитовидната жлеза: Треперене на ръцете и безпричинна нервност, раздразнителност

Тези симптоми говорят за такова заболяване като хипертиреоидизъм, причинено от излишък на хормони. Може да са съпроводени от умора, тревожност, раздразнителност, защото метаболизмът е твърде бърз. Друг симптом може да бъде разсеяност.

Промени в умствената реакция

Този симптом също може да бъде причинено от хипотиреоидизъм, въпреки, че е напълно противоположен на първия симптом. Всъщност в този случай не се произвеждат достатъчно хормони, което също води до умора и изтощение.

Промени в теглото

 

 

Когато щитовидната жлеза отделя твърде много хормони, тялото на свой ред не може да се справи с тях. В този случай, човек ще наддаде на тегло, дори ако се придържа към строга диета. А при прекалено ниско ниво на хормони телесното тегло намалява, дори ако всичко е наред с апетита.

Различни необясними болки

Това може да бъде не само обща умора или слабост, но и болка в мускулите или ставите, която се случва по неизвестни причини.

дисфункция на щитовидната жлеза

Нарушение на менструалния цикъл

В случай на хипотиреоидизъм менструацията може да бъде дълга и болезнена. А при хипертиреоидизъм – напротив, бърза и кратка.

Подуване

Ниските нива на хормоните причиняват подуване на корема и нарушения в стомашно-чревния тракт като цяло. Най-често това се изразява в продължителензапек. При хипотиреоидизма отичат не само крайниците, но и лицето, поради което придобива странен вид.

Нарушено възприятие за температура

Често хората с увеличена щитовидна жлеза се характеризират с реакции, които са неразбираеми за повечето здрави хора. При ниски хормони често им е студено, а при високи хормони – напротив, усещат прекомерна топлина.

Промени в тялото

Сухата и привидно безжизнена коса е признак на хипотиреоидизъм. Както и бледност и жълтеникав оттенък на кожата като цяло. Следващата стъпка след идентифицирането на заболяването е да се намерят подходящи начини за лечението му.

Ако сте открили един или повече от гореописаните признаци у себе си, може би е време да си направите едно простичко изследване на нивата на хормоните на щитовидната жлеза – най-малкото за ваше собствено успокоение.

Самодиагностиката не замества в никакъв случай експертизата на лекаря – имайте го предвид и бъдете здрави!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж намира изоставено бебе в гората. 60 години по-късно е шокиран да чуе това
Next: Край на ползването на барбекюта и приготвянето на зимнина на открито

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.