Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка година подготвям прозорците за зимата както дограмджията ми каза и не влиза и капчица студ през тях!
  • Новини

Всяка година подготвям прозорците за зимата както дограмджията ми каза и не влиза и капчица студ през тях!

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
alkjkalfhoi.png

До един момент преди началото на всяка зима, колкото и мега да се очаква да е, изпадах в паника за прозорците си. Все от някъде влизаше студено, ставаше течение, всяка сутрин се събуждах с хрема. В един момент обаче нацелих какво трябва да направя, за да нямам тези проблеми. Сега ще го споделя с вас.

Първото, което трябва да проверите, не само на прозорците, но и на вратите са уплътненията

В зависимост каква дограма имате, те трябва да са или гумени, или от по-старите с една мека лента, която се сплесква и уплътнява. Едните ми прозорци все още са стари и за тях купувам уплътнения от магазина по един лев. Само трябва да си внимателен, когато ги лепиш и всичко е точно. Същото важи и за вратите.

Уплътнението се сменя веднъж на 3 до 5 години, в зависимост как го напича слънцето.

Другото, което трябва да проверите е режима на затваряне на прозорците – колко е стегнат, или не. Понякога се налага да се регулира, което става много лесно, но може да потърсите и майстор.

Новите дограми имат три режима – неутрален, летен и зимен

Всеки производител ги настройва по различен начин, когато ви ги постави. Но като цяло всеки прозорец, който е с двоен стъклопакет си има своите специфики. Този сезонен режим на кратко е създаден да взаимодейства с налягането между външната част на рамката на прозореца и уплътнението. През лятото искаме да има циркулация на въздуха. Зимата обаче не искаме. За да разберете дали прозореца ви има такива режими, вижте за болтове отстрани на крилото.

Ако има дупка с овална или шестоъгълна форма, това е за настройката. Когато болтът е завъртян надясно или наляво на 90 градуса е различен режим. Съответно по средата е неутралния режим. Завърта се всеки от болтовете, за да проработи. След като го смените, проверете какво се е променило с лист хартия. Притискате го с прозореца и затваряте. Ако излиза по-лесно, сте в летен режим, ако излиза по-трудно сте в зимен режим, а ако е нещо по средата – това е неутралният режим.

При всички положения е много важно преди да дойде студът, да измиете прозорците и да смажете механизма им. Не след това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От днес свалиха цените на много стоки с до 50% в тези магазини в Турция (СПИСЪК)
Next: Мира Иванова аут от сутрешния блок на Нова, причината е много неприятна

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.